Полезни статии

В свят, където технологиите доминират ежедневието ни, все повече родители търсят начини да предложат на децата си занимания, които стимулират креативността и развиват фините моторни умения. Един такъв начин е чрез играта с глина за моделиране – забавно и образователно занимание, което може да предложи безкрайни възможности за творчество и учене. В тази статия ще разгледаме как продуктите на Hey Clay могат да превърнат всяко дете в малък скулптор и да му помогнат да открие света около себе си по нов и вълнуващ начин.

Запознайте се с Hey Clay

Hey Clay е марка, специализирана в производството на висококачествена глина за моделиране, предназначена специално за деца. Продуктите им са създадени с мисъл за безопасността и удобството на малките творци. Глината е лесна за работа, не изисква печене и е напълно безопасна за употреба. Но какво прави Hey Clay толкова специален?

Креативност Без Граници

С Hey Clay децата могат да създадат всичко, което въображението им подскаже – от животни и герои до абстрактни форми и пейзажи. Всеки комплект съдържа различни цветове глина, инструменти за моделиране и инструкции, които помагат на децата да започнат своето пътешествие в света на скулптурата. Това ги учи на важни уроци като търпение, внимание към детайлите и способността да виждат красотата в простите неща.

Развитие на Фините Моторни Умения

Играта с глина за моделиране е отличен начин за развитие на фините моторни умения у децата. Когато работят с глината, те използват ръцете си по начини, които подобряват координацията между очите и ръцете, както и укрепват мускулите на пръстите. Тези умения са от съществено значение не само за рисуването и писането, но и за много други дейности в ежедневието.

Образователна Стойност

Освен че е забавно, моделирането с глина има и значителна образователна стойност. Децата научават нови думи, свързани с формите и цветовете, а също така развиват пространственото си мислене. Чрез създаването на различни фигури и обекти, те разбират по-добре концепции като размер, форма и пропорция.

Семейно Време и Общуване

Моделирането с глина може да бъде чудесен начин за семейно време. Родителите и децата могат заедно да създават свои собствени светове, споделяйки идеи и работейки върху проекти. Това не само укрепва връзката между тях, но и насърчава комуникацията и сътрудничеството.

Заключение

Глината за моделиране на Hey Clay предлага уникална комбинация от забавление и образование, която може да обогати живота на всяко дете. Независимо дали сте родител, който търси ново хоби за своето дете, или учител, който иска да разнообрази учебния процес, Hey Clay е идеалният избор. Тази глина предоставя безкрайни възможности за творчество и учене, превръщайки всяко дете в истински творец. Опитайте я днес и открийте магията на моделирането! Линк към продуктите на Hey Clay: Gusoche

Дървените играчки с отворен край: Предимства и приложения

В съвременния свят, където технологиите доминират в ежедневието ни, все повече родители се обръщат към традиционните дървени играчки като алтернатива на електронните устройства. Дървените играчки с отворен край са особено популярни сред тях, благодарение на своите многобройни предимства и възможности за творческа игра. В тази статия ще разгледаме какво представляват тези играчки, какви са техните основни предимства и как могат да бъдат използвани в различни контексти.

Какво представляват дървените играчки с отворен край?

Дървените играчки с отворен край са такива, които не са предназначени за конкретна цел или функция. Те предоставят на децата свободата да използват въображението си и да създават собствени игри и сценарии. Примери за такива играчки включват строителни блокчета, пъзели без предварително зададени изображения, кубчета и други подобни предмети.

Предимства на дървените играчки с отворен край

Развитие на въображението: Тъй като няма предварително зададена цел или инструкция, децата трябва сами да измислят начини за игра. Това стимулира креативността и развива умението им да решават проблеми. Подобряване на моторните умения: Манипулирането на дървени играчки помага на децата да развиват фината моторика и координацията между ръцете и очите. Строителните блокчета, например, изискват прецизност и внимание при подреждането. Устойчивост и безопасност: Дървените играчки са екологично чисти и обикновено са произведени от устойчиви материали. Те също така са безопасни за употреба, тъй като не съдържат токсични химикали, често срещани в пластмасовите играчки. Социални умения: Играта с дървени играчки може да бъде колективна дейност, която насърчава взаимодействието и комуникацията между децата. Споделянето на идеи и работата в екип са важни аспекти на социалното развитие. Образователна стойност: Много дървени играчки предлагат образователни ползи, като например научаване на цветове, форми, числа и букви чрез игра.

Приложения на дървените играчки с отворен край

Домашна среда: Вкъщи, дървените играчки могат да бъдат използвани за разнообразни активности – от построяване на къщички и замъци до създаване на миниатюрни светове. Родителите могат да участват активно в играта, като помагат на децата да развиват своите идеи и проекти. Образователни институции: В детските градини и училищата, дървените играчки могат да бъдат интегрирани в учебния процес. Те могат да служат като инструменти за обучение по математика, наука и изкуство, като същевременно насърчават самостоятелното мислене и учене. Терапевтични сесии: Специалистите по детска психология и терапия често използват дървени играчки в своите сесии. Те предоставят безопасна и комфортна среда, в която децата могат да изразят своите чувства и емоции чрез игра. Семейни събирания и празници: Дървените играчки са отличен начин за забавление по време на семейни събирания и празници. Те могат да ангажират както малки, така и големи, като създават споделени моменти на радост и творчество. Дървените играчки с отворен край предлагат множество предимства и приложения, които ги правят ценен инструмент за развитието на децата. Те насърчават креативността, подобряват моторните умения и социалните взаимодействия, като същевременно предоставят безопасна и устойчива алтернатива на модерните електронни играчки. Независимо дали сте родител, учител или терапевт, инвестицията в дървени играчки с отворен край е инвестиция в бъдещето на вашите деца.

Дървените конструктори са класически образователни играчки, които предлагат множество ползи за развитието на децата. В ерата на дигиталните технологии, изборът на играчки, които насърчават активното участие и творческото мислене, е от съществено значение. Ограничаване на времето пред екрана Прекомерната употреба на екрани може да доведе до проблеми с вниманието, визуална умора и нарушен сън при децата. Според препоръките, децата под 3 години не трябва да бъдат излагани на екрани, а за тези между 3 и 6 години времето пред екрана трябва да бъде ограничено до 30 минути до 1 час дневно. Изборът на алтернативни занимания, като дървени конструктори, помага за намаляване на времето пред екрана и насърчава активното участие в играта. Образователни ползи от дървените конструктори Активно участие в развитието: Чрез манипулиране на дървени елементи, децата развиват сетивния си опит, като докосват, виждат и усещат материалите. Укрепване на самоувереността: Първоначално децата създават прости конструкции, но с времето и опита започват да изграждат по-сложни и креативни проекти, което повишава тяхната увереност и самостоятелност. Развитие на фината моторика: Манипулирането на малки дървени части спомага за усъвършенстване на фините движения, необходими за ежедневни дейности като писане и връзване на обувки. Подобряване на вниманието и концентрацията: Съсредоточаването върху изграждането на конструкции подпомага развитието на способността за концентрация и устойчивост на вниманието. Стимулиране на креативността и въображението: Дървените конструктори предоставят неограничени възможности за творчество, като децата могат да създават разнообразни структури и сценарии, развивайки своето въображение. Защо да изберем дървени конструктори? Дървените играчки са устойчиви, екологични и безопасни за децата. Те предлагат дълготрайност и могат да се предават между поколенията. Изборът на качествени дървени конструктори, като тези от OPPI, гарантира, че децата ще получат максимална полза от играта, като същевременно се насърчава устойчивото потребление. В заключение, дървените конструктори са отличен избор за родители, които търсят образователни и забавни играчки, подпомагащи цялостното развитие на децата.

В ранното детско образование физическата активност не е просто забавление – тя е жизненоважна част от развитието! 🎉 Ето защо издръжливите, висококачествени съоръжения за игра са толкова ценна инвестиция за детските градини.Блоковете IGLU Soft Play са доказали своята издръжливост в реални условия, като оживената детска площадка на летище RIX Рига ✈️, където младите пътешественици изследват, катерят се и скачат върху меките модули за игра всеки ден. Въпреки интензивната употреба, тези блокове запазват качеството си, демонстрирайки здравината и устойчивостта, на които могат да разчитат детските градини. 💪Но блоковете IGLU Soft Play предлагат повече от просто разсейване на времето за игра. Те са невероятен ресурс за детските градини, които искат да ангажират децата във физически дейности, които насърчават двигателните умения и координацията! 💡 С безкрайни възможности за конфигурация, блоковете могат да бъдат подредени в забавни и предизвикателни писти с препятствия, помагайки на малките да практикуват скачане, балансиране и навигиране около бариери - всичко това в безопасна, подкрепяща среда. 🌈 Независимо дали се използват за игрива почивка или структурирани дейности, меките блокове за игра IGLU правят движението едновременно приятно и образователно. 🎈Нашата мисия е да предоставим на детските градини продукти, които насърчават активното учене, като същевременно осигуряват изключителна издръжливост. С блоковете IGLU Soft Play детските градини инвестират в инструменти, които вдъхновяват растежа, забавлението и безкрайните възможности за учене! 📚✨ А положителните отзиви за продуктите на IGLU от нашите партньори в детски заведения в страната, е страхотен атестат за нас.Присъединете се към нас в създаването на пространства, където децата могат да учат, растат и играят с оборудване, създадено да издържи. Нека работим заедно, за да подпомогнем ранното детско развитие и да предоставим на детските градини качеството, което заслужават!

Gusoche взема участие в ЕкоФест Варна Събитие с екологична насоченост ще се проведе на 2 ноември, на площада пред Археологически музей Варна, за да вдъхнови гражданите към устойчив начин на живот и опазване на природата. На 2 ноември, събота, на площада пред Археологически музей гр. Варна, всички граждани са поканени да се включат в „ЕкоФест Варна“ – събитие, посветено на опазването на околната среда и изграждането на по-устойчива общност. Организирано от Еко Партнърс България, събитието има за цел да информира посетителите за ефектите на човешката активност върху природата, както и да постави фокус върху действията, които всеки от нас може да предприеме за подобряване качеството на средата, в която живеем. Организаторът и всички партньори в събитието, споделящи обща мисия за грижа за околната среда, ще вдъхновят посетителите да ги последват. Програмата включва различни активности за всички възрасти, включително информационни кампании, интерактивни демонстрации, филмови прожекции и забавни работилници за деца. Посетителите ще може да се запознаят с правилата и ползите за разделно събиране на отпадъците от опаковки, рециклирането и преизползването на текстил, ефектите на почистващите препарати и козметиката, която използваме, върху околната среда, дейността на научните институти, ангажирани с наблюдение на състоянието на морето и горите, резултатите от дейността ни върху климата и др.  Очаквайте целодневно забавление, изненади и награди за цялото семейство! „Целта на „ЕкоФест Варна“ е чрез забавление и богато образователно съдържание да ангажираме и вдъхновим гражданите за позитивна промяна“ споделят организаторите от Еко Партнърс. Очакваме ви на 2 ноември, събота, от 11 ч., на площада пред Археологически музей Варна. За повече информация, посетете facebook.com/EcoPartnersBulgariaAD. Събитието се организира от Еко Партнърс България и се осъществява с партньорството на  За Земята, TexCycle, Институт по океанология при БАН, Институт за гората при БАН, Lessplastic Bulgaria, TerraWash, NAOS, Gusoche, Recycle Art Academy и със съдействието на Община Варна. Програма на работилничките на Gusoche на фестивала: 12:30 (времетраене 30 минути)Оцветяване на картонена къщичка My ToyОписание:  Върху тях децата ще могат да творят, оцветявайки ги и създавайки уют с цветове. Децата ще имат възможността и да подпишат своите имена върху творението.13:30 (времетраене 30 минути)Еко-рисуване с Niki`s World и OTIMOОписание: Рисуване на еко теми: опазване на околната среда, свързване на картинки с отпадъци с правилните цветни кошове за разделно събиране. Gusoche също ще запознае децата с известни личности, променили света, борили са се за един по-чист и екологичен свят. 14:30 (времетраене 30 минути)Оцветяване на картонена ракета My ToyОписание:  Върху тях децата ще могат да творят, оцветявайки ги и създавайки уют с цветове. Децата ще имат възможността и да подпишат своите имена върху творението. 15:30 (времетраене 30 минути)Игра с дървени играчки с отворен край - BAVVIC и OPPIОписание: Играчките са предоставени от партньорите ни, носители на наградата играчка на годината от Toy Award - BAVVIC и OPPI Дървени конструктори за игра с отворен край. Малчуганите могат да станат малки инженери, сглобявайки всякакви чудати животни, дървени ракети, колела, както и ще могат да строят балансиращи кули. Заповядайте!

Нова вълна иновации в детските играчки / Gusoche Gusoche представя най-новите трендове в сферата на играчките със специални промоции в Секция “Намаление%”!Като представители на брандовете с най-иновативен подход и следващи световните тенденции, ние от Gusoche предоставяме достъпност до нови и нови светове на детско забавление с брандове от цял свят и БългарияИновативни ерготерапевтични игри - OPPI   - Toy Award winner   https://www.gusoche.com/collections/oppiТренд сетърите за меки модули - IGLU    - Малки и големи комплекти за всяко пространство    - Създадени от полиетилен, лесни за почистване и по-устойчиви       https://www.gusoche.com/collections/igluУникални реалистични кукли - GUCA   - От меката на куклите в Испания   https://www.gusoche.com/collections/guca Екосъобразни картонени играчки за рисуване - My Toy   - Made In Bulgaria   https://www.gusoche.com/collections/my-toy  Карти за деца и родители - Тийн Ключ   - Made In BulgariaТийн Ключ - Карти за деца и родители – Общност за иновативни детски играчки и подход към детското развитие (gusoche.com)

Gusoche x Fun Kids Fest София Gusoche взе участие в първия изцяло детски парк фестивал. Заедно с колегите от бранша, всички се впуснахме в магията на детския шарен свят.Събитието се проведе на 28 септември и се състоя в кучешки парк (зад музей "Земята и хората") Fun Kids Fest и малчуганите се насладиха на ден, изпълнен с много усмивки, забави и щури игри, а богатата програма не остави дори секунда време за скука. На събитието присъстваха девет български устойчиви бранда за бебешки и детски продукти. А организаторите бяха подготвили страхотни забавления за малки и големи като детска арт работилница, сензорен кът за игра с възможност за тест и игра с различни играчки.На малка работилничка на щанда на Gusoche пък, децата преоткриха изкуството на моделирането с глина, сглобяване на дървени конструктори, както и на игра с магнитни блокове, в която редиха всякакви образи - животиники, човечета, къщички. В секцията за рисуване пък, децата имаха възможността да рисуват и да се запознават с вълнуващи цялото човечество еко теми, за искувството и науката, благодарение на предоставените материали от партньорите OTIMO и Niki`s World.Всички посетители на щанда можеха да открият продукти от цялата селекция на Gusoche, измежду които международните иновативни играчки и отличени с награди продукти, както и най-страхотните създатели на детски играчки в България.От името на екипа на Gusoche, изразяваме безкрайна благодарност към организаторите от WildBaby.bg, за възможността да бъдем частичка от този забележителен ден!

     Една от най-популярните ролеви игри за децата винаги ще бъде играта на домакинство. Дечицата преминават през пълния спектър от развиващи умения принципи чрез забавната игра, в която те се превъплъщават в родители и поемат ангажименти от кухненските задачи.В тази връзка, ERZI насочва своето внимание в създаването на най-богатия асортимент от хранителни продукти и артикули за кухня, които да създадат широк мироглед за нашите малчугани.ERZI поставят стандарта в целия свят със своята прекрасна гама от реалистични и много детайлни миниатюрни дървени хранителни артикули. Проектирани и произведени в Германия, всяка праскова, круша и слива са изработени от масивна букова дървесина, която е доставена от FSC сертифицирани доставчици и ръчно завършена в естествени цветове. От чери домати до желирани чаши и дори пържено пиле, децата могат да избират от широка селекция храни и хранителни продукти, докато стават главни готвачи в собствения си малък преструващ се свят на „кулинари“. Erzi се гордеят с всяко направено парче, като гарантират възможно най-високо качество и избират материали, които отговарят на много строги екологични разпоредби.В селекцията могат да се открият всички хранителни продукти, от основни хранителни групи, до екзотични плодове, та дори и до разнообразие от сладости, като по този начин се стимулира разнообразното хранене.- Продукти за рязане- Плодове и зеленчуци- Комплекти за готвене- Кухненски сетове- Препарати за пране, грижа за куклите, грижа за животните- Кухня от света - Италия, Франция, Азиатска кухня, другиhttps://www.gusoche.com/collections/hranitelen-magazinВ www.gusoche.com представяме част от асортимента от тези продукти. Пълната селекция от артикули, можете да откриете като се свържете с нас, посредством всички възможни канали за връзка, посочени в секция “Контакти”.  

Съчетано с огромния опит на нашите будни учители, ние работим за подобряването на детската атмосфера в учебните заведения. В тях нашите деца правят своите първи стъпки в живота, а играчките и мебелите допълват редица предимства за детското развитие. Селекцията на Gusoche предвижда продукти, фокусирани над добавена стойност, която създава комфортна среда, стимулира сетивата, развива логическото мислене, креативността и въображението, фината моторика, а също така притежава атрибути STEM. Легла и мебелиЗаедно с партньорите от KAID, разработихме уникален дизайн на детски Монтесори легла, адаптиран за частните детски градини в страната. Леглата имат предимството да бъдат стифируеми, което да позволи използването на още една зала и пространство за игра и занимания, извън времето за сън. Адаптирани към всичките нужди на всяко едно дете, детските шкафчета позволяват да съберат в удобно детско пространство дрешките, якенцата и обувките на малчуганите, като създадат уют в пространството, посредством естествени и изключително здрави материали на изработка.В съчетание с леглата, пространството добива и обща минималистична визия, създавайки усещане за близост до природата.Материалите, с които мебелите биват изработвани, са практически вечни, което в дългосрочен план позволява спестяване и на разходи за обзавеждането, както и дълготраен ефект на приятна и здравословна среда за децата. КилимиТук можете да намерите място за до 12 деца във формата на цветен раиран кръг. По този начин всеки ден може да започне щастливо. Разнообразие от килими с размери до 400 см, овални и правоъгълни. Разгледайте при нас в секция "Обзавеждане за детски градини".Спортни и сензорни залиСпортните и сензорни зали пък са мястото, където децата активно изразходват енергия и придобиват нови умения. Подходяща за целта е голямата селекция от спортни и сензорни артикули на колегите от ERZI, които са се погрижили за физическите и сензорни занимания на малчуганите в детските градини и училищата. Именно те насърчават двигателните умения и концентрацията. Децата несъзнателно се учат как да общуват с други деца, тренират своята независимост и укрепват езика и сръчността си. Можете да откриете огромно разнообразие - от бизи бордове, балансиращи сензорни дъски, сетивни стъпки, групови игри за координация и креативност, до стени за катерене.Разгледай тукАтрибути за дворни пространства Високо устойчиви продукти от букова дървесина и солидните постройки на продуктите за външни пространства са страхотна идея за ролеви игри и забавления в топлите дни от годината. Аксесоари и декорацииОбразователните аксесоари са финален щрих в обзавеждането на детски пространства, като те могат да послужат както за математически уроци, така и за изучаване на азбуката по забавен начин. www.gusoche.comadmin@gusoche.comm +359 886 128030

     Всичко започва с книжката. Цветна, пъстра, образователна, визуализираща, тя спомага разширяването на мирогледа на детето при първите му стъпки в живота.     В света на образователните книги, България следва стандартите, одобрени от Министерството на Образованието и цялостния подход към детското развитие. Заедно с това, учителите мама и тате също са източник на добавена стойност, отделяйки енергията си в това да разкрият нови хоризонти, под формата на игра с децата. Именно там се появява и концепцията на Зообука за “забавно учене” с подходящи материали, които да предизвикват детския интерес от самото начало до края на играта. Зообука в детските градини     Държавният образователен стандарт за предучилищно образование се определя от Наредби, градени с години от най-изтъкнатите образователни специалисти в страната, и служи за най-качествена рамка за детското развитие у нас. И дори там е заложена идеята за иновативност в подхода и възможността да се добавят допълнителни образователни материали в учебната програма. И в тези случаи, изключително подходящи са забавни и увлекателни книжки и игри, именно по модела на тези на Зообука.     В Наредба НАРЕДБА № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование, се назовават както организацията на дейността на учебните заведения, така и изискванията към прилагането на програмна система и самия механизъм за взаимодействие между участниците в процеса на предучилищното образование. Съвкупността от изисквания за резултатите на обучението определя образователните направления, целите и съдържанието им, както и резултатите от обучението.     Основната форма на педагогическо взаимодействие е педагогическата ситуация, която протича предимно под формата на игра. В нея, основни участници са учителят и детето. Учителят прилага своята изобретателност и своите иновативни и авторски програмни системи, като добавя материали с допълнителна стойност към развитието на децата.     Подобни материали могат да послужат както за опознаването на света чрез визуализации, така и през опознаването на буквите по забавен начин, в играта учител-дете. Зообука е фокусирана именно над научаването на българската азбука неусетно, назовавайки животните за всяка буквa. Пригодени за многократко ползване, картите на Зообука са създадени предвидливо от издръжливи материали. В съчетание и с детската образователна система, друг вариант за изучаването на българската азбука могат да бъдат и плакатите азбука, които удобно да стоят на стената в образователно учреждение.     Всички изследвания и оценки на резултатите за детско развитие сочат, че най-качествено, детето възприема всичко чрез игра и забавление, и именно в това се корени идеята на Зообука за подкрепа на нашите малчугани. Зообука с мама и тате      След последния учебен звънец в края на деня, нашите деца не спират своето образование, разбира се. Отговорността за развитието му се пренася от учител към родител. Това е и времето, в което мама и тате могат да споделят общи моменти, да прекарат в игри, а защо не и да добавят още нещо към знанията на своето дете.     Продуктите на Зообука са прекрасна идея за семейно споделяне, в което с много смях, шеги и закачки, детето да разбере повече за обкръжаващия го свят.  Забавна игра може да бъде и четиво от колекцията “Смешни изречения”, в които заедно да се посмеят над перспективата на картинката “Акула аплодира из Йордания”. Така, освен в животинския свят, книжките могат да пренесат детето в разкази за география и интересните точки на света, както и видовете двигателни умения, които може да придобие в игра. А пък с тате, може да научи как “Динозавър жонглира върху възглавница”. Неусетно, часовникът ще е завъртял стрелката до часа, в който всички весело да се насочат към вечерното къпане.        За по-големите дечица, подходяща увлекателна игра би била и “Мемоматика”. Образователна мемори игра за развитие на интелигентността, подобряване на визуалната памет и безпроблемно изучаване на числата от 1 до 20. И така, кой вече ще може да брои?   Мисията Зообука     Основната цел на материалите от Зообука, се крие именно в създаването на условия за развитие на детската личност, придобиване на компетентности, знания, отношения, общуване, опознаване на света. Така, малчуганът поема по пътя към училищното образование и развитието му в личност с максимално подготвен потенциал. Защо да изберете Карти Зообука?- Развиват паметта и въображението.- Децата научават българската азбука неусетно, назовавайки животните за всяка буквa.- Картите позволяват измислянето на забавни игри и изписването на кратки думи.- Запознават децата с различните животни и техните най-характерни белези.- С тях можете да откривате нови и нови игри и занимания, които да се надграждат и доразвиват спрямо  възрастта на всяко дете. https://zoobuka.com/

Gusoche и OTIMO взеха участие в годишната конференция на ЕКНАЙС в България.

Българската асоциация на частните училища (БАЧУ) бе домакин на годишната конференция на Европейския съвет на националните асоциации на независимите училища (ЕКНАЙС), която се проведе в дните между 17 и 20 април, 2024 в град София. Участие в нея взеха представители от 30 страни, 70 училища и детски заведения, преподаватели и академисти, както и представители на официални институции като Община София, Министерството на образованието, а също бе подкрепена и от българските бизнес среди.Темата на събитието бе: “Изграждане и поддържане на идентичност в образователните организации в един бързо променящ се свят”. Церемонията започна изключително впечатляващо за гостите, под съпровода на гайда и българска народна музика, изпълнени от Виктор Йоргов и Пирина Христова. Те изпълниха вечни български песни, а председателя на БАЧУ г-жа Мария Каменова изрази своето вълнение с думите: “Върнахте ни в Космоса” и подари цветя на изпълнителите. Началото на събитието представи презентация на прелестите на България, а след нея бе време и за официални слова от г-н Родриго Мело, Chambers of opening speech. Камарата е създадена през вече далечната 1998 година, като неправителствена организация, с мисия за най-качествено детско развитие. Организацията се стреми да промотира диалог за свободата на образованието. Официален адрес имаше и от Президента на Република България - г-н Румен Радев. Той изрази своите най-искрени пожелания и посочи ЕКНАЙС като ключов фактор за образователната система, и частните училища, които следват програми и стандарти за качествено образование. Г-н Радев подкрепя подобни събития в мисията им за подобряване на най-добрите практики и тенденции за качествено образование и посочи, че създаването на идентичност е от висока важност за човешкия прогрес, знанията и образованието като цяло. Като двигател на тези процеси, г-н Радев изтъкна именно учениците и студентите като водеща фигура в промените в образователната система.След официалните адреси, встъпителна реч държа г-жа Мария Каменова, председател на Българската Асоциация на Частните Училища, както и г-жа Ваня Кастрева, началник на Регионалното Управление на Образованието, София-град, която сподели, че основата на всяко успешно сътрудничество са общите цели, визирайки тези на частните детски заведения и общинските такива. “Общите ценности са причината да бъдем заедно на това събитие”, изтъкна г-жа Ваня Кастрева. “С този акт, има ясно разбиране за политика на толерантност и сътрудничество, и това е пример за стабилни партньорства и обединява дозина частни и общински институции.”.Събитието продължи и с пленяващи презентации на тема идентичност в образованието, водени от лидери в образователните и бизнес среди, като г-н Пламен Русев, Webit, с презентацията си “The New unknown world of our children - a brief history if the future and a survival guide”.Конференцията продължи и с работни панели, в които специалистите в сферата обсъждаха обширната тема за идентичността на образователната система, споделяйки своя опит от практиката.На събитието бяха представени Gusoche и Otimo с тяхната иновативна селекция от играчки и игри, пълноценно подкрепящи образователните програми в детските заведения в страната.

 На 19 януари, 2024 г, от 18:00 часа в Trinity Kids Center , с адрес гр. София, ул. “Джовани Горини” 4, се проведе Образователно събитие на Gusoche на тема:“Как да изберем правилната играчка според характера на детето” Лектор: Тео Насър Edin Tatko В първата ни среща проследихме: Как детето превръща предметите, които вижда в игрови пособия Как тези пособия се превръщат в играчки, еволюцията на играта от един предмет към друг и израстването ѝ като образователно звено Обсъдихме различни типове занимални предмети и какво влияние имат над психика, емоционално състояние, физическо развитие, интелектуален напредък и въображение на детето Помогнахме да изберете правилните предмети за работа с различни части от характера на децата Лекцията за родители се състоя от практическа и теоретична част, които се преплитат в демонстрация и игра с деца, водени от Тео. Докато той изпълнява занимание с децата, Тео демонстрира как играчките стимулират дадени умения и изключват други. Събитието бе подходящо за родител + дете (възраст 2-8 години) Докато децата си играха с екип от Gusoche и Trinity Kids, Тео Насър представи всички теми от лекцията и отговори на въпросите на присъстващите.На място, посетителите можеха да се снабдят с любимите играчки от селекцията на Gusoche.

20.03.2024 | 10:00Автор: Тео Насър / @Edin.Tatko Човешкото същество преминава през един от големите трансформационни процеси в живота си по време на своята седма година. Добре известно е, че от физиологична гледна точка са необходими седем години, за да се обновят всички клетки в тялото. Това означава, че седемгодишното дете, което имате пред себе си, не е същото дете от физическа гледна точка, което е носено под сърцето на майка му. Детето е обработило и обновило целия си организъм. Наследеното тяло е надраснало и оставено настрана. Можем да видим това съвсем ясно в детските рисунки. Те често съдържат къщи или кола или лодка с човек в нея. Или темата има определена граница около себе си. Човекът на снимката стои на земята, а детето, така да се каже, се е преместило в собствената си къща и е обхванало напълно собственото му тяло. Замъци, крепости и назъбени планински вериги, заедно с понякога по-малко ясни или по-разнообразни теми, преобладават в рисунките му. Важно е детето да изразява тези фази свободно чрез рисуване и да няма конкретна програма от гледна точка на възрастен педагог. Поразително е как външните пропорции на тялото се променят през тази фаза: лицето става по-дълго, носът расте, бузите вече не са кръгли, зъбите се сменят, крайниците и пръстите се удължават, а кръглите малкото коремче на по-малкото дете изчезва. Погледът не е толкова жив, колкото преди. Тези външни промени също имат ясни двигателни последици и за детето. Често това е период, през който децата са малко по-непохватни. Отнема време, за да се овладеете ново тяло! Чашата с мляко се преобръща, столовете се преобръщат и често гневът и разочарованието не остават по-назад. Самочувствието на детето е малко уязвимо. Хармонията, която присъстваше в петгодишното дете, вече не се усеща. Някои деца усещат кратки периоди на хаос, но пътят към играта и ентусиазма все още е кратък, докато в средата присъства правилното вдъхновение. Спонтанно децата започват да се сравняват със своите приятели от същата възрастова група. Като петгодишни те все още бяха най-силните, най-умните, най-твърдите, но сега, като шестгодишни, те са по-уязвими и имат по-големи неудобства. Те гледат внимателно приятелите, които могат да завържат лък или да карат колело, или да нарисуват кон, или приятелите, които са добри в плетенето на пръсти или ритането на футболна топка, или които разбират всички правила за на настолни игри. Може да възникне чувство на меланхолия: „Не знам нищо“. Разликите в развитието са по-видими за детето в хомогенна възрастова група, отколкото в смесена възрастова група. Липсата на възможност за съвместна игра с по-малки деца, при което шестгодишното може да изпъкне повече, може да доведе до болезнено усещане за себе си и място, с което детето може да се бори известно време. Вместо това, ако имаме смесена възрастова група в детската градина, по-големите деца имат положителна роля и задачи и привилегии, които отговарят на тяхното ниво на развитие. По-големите се уважават и също така са имитирани от по-младите, които също се възползват от връзката си с по-големите деца. Децата, които не са имали опит да играят с по-големи деца през годините на детската градина, не са толкова добре подготвени за по-късен опит в училище. През годините на детската градина малките се радват и с нетърпение очакват своя ред да бъдат големи! Така че, когато най-накрая тази година настъпи - с нейното пубертетско усещане за уязвимост и нестабилност - бавно се пробужда ново усещане за времето и пространството. Животът в детската градина придобива определена форма - едно следва друго. Разпознаването на повтарящите се вариации в ежедневието и годишните празненства събужда чувство на радост и носеща сила, която сега голямото шестгодишно дете може да овладее! Педагогическият принцип през първата седемгодишна възраст е подражанието - спонтанното копиране, чрез което детето придобива знания за света. Това са нашите инструменти в детската градина и така трябва да бъде. Можем да видим, че децата от пет години и половина бавно се обръщат към чувство за авторитет и са по-отворени към вербално споделяне на информация. В действителност това все още е имитация и е само първият стадион към следващия жизнен етап, необходима преходна фаза, която често се случва между седемгодишните периоди в живота. За този въвеждащ период, който всъщност се простира чак до деветгодишното дете, ние няма да злоупотребяваме или преждевременно да започнем интелектуалното преподаване, а насърчаваме и подхранваме игриви стимули за чудесата и любознателно отношение.   В същото време това е период с внимателен, но видим преход от съществуване „искам“ към съществуване „трябва“. Дрехите трябва да висят на малките кукички, масата трябва да бъде почистена след времето за хранене, трябва да благодарите за деня, задачите трябва да бъдат изпълнени, цветята трябва да бъдат напоени, малките ранички трябва да бъдат опаковани с обяд, светлината трябва да светне зелено, преди да пресечете улицата и т.н. Сега се приближаваме към седемгодишния период между седем и четиринадесет, в който основният педагогически принцип е авторитетът. По този начин нашата педагогика се основава на реалните познания за начина, по който се развива човешкото същество. Обикновено ще има период на скука през седмата година. "Нямам какво да правя." Това често се тълкува, че сега детето е готово за училище. Детето може да иска готови играчки, да стане малко по-зависимо от популярни предмети за колекции и т.н. В тази фаза има промяна в съзнанието на детето. Детето е работило със собствените си вътрешни органи и силите, които са били използвани за трансформацията на тялото, сега са свободни и достъпни като сили за памет. Спомените за цял живот могат да бъдат създадени като малко огледало в собственото детство. Сега съзнанието на детето се замисля върху много малки събития и големи въпроси в живота. Детето задава много въпроси и наистина иска нашите искрени мисли и чувства в отговорите. Детето може да задържи мисъл, идея, игра, план за по-дълги периоди от време. През тази година децата могат да дойдат в детската градина с ясна вътрешна картина за това какво и как ще се случи в играта и какво ще направят и могат да се задържат и да запомнят. Заедно шестгодишните могат да разработват проекти, които могат да се осъществяват за по-дълги периоди от време. Те разговарят помежду си и преживяват как една идея може да израсне в общ фантастичен свят и да приеме физическа форма. Сътрудничеството и приятелството могат да растат чрез свободна игра. През първия седемгодишен период се изгражда основата за нашата смелост за живот, доверие в усещането, че светът е добър. За да процъфтява детето, това чувство на доверие, чувство за яснота, усещане за това, което ще се случи този ден, е на първо място, а след това на второ място е опитът да бъде чуто, видяно и разбрано и признато за това, което тя/ той е, чувството, че е обичан. Всичко е въпрос на ценности Норвежкият експеримент за започване на децата в училище на шестгодишна възраст не беше много успешен по отношение на създаването на по-добри ученици; какво е тогава лекарството? Да, повече училище, повече учене, повече часове на бюро, по-малко възрастни, които да се грижат, и повече измерване на количеството (наричано качество), по-малко възможности за качество. Това не е изграждане на педагогическа политика върху реално познаване на човека, а по-скоро упорито задържане на престижна идея без реална основа. Мати Бергстрьом, финландски професор, невролог и изследовател на мозъка, посочи по време на голям дебат около училищната реформа, че възрастта за започване на училище по-скоро трябва да бъде увеличена нагоре, отколкото надолу. Финландските деца все още тръгват на училище като седемгодишни и имат най-висок резултат в Европа по отношение на готовността за училище. Ако поставим децата в детска градина твърде рано по отношение на интелектуалното обучение, ние възпрепятстваме способността им да развиват собствените си способности за решаване на проблеми и добра преценка по-късно в живота. „Ще се окажем с хора с увреждания в ценностите“, казва Бергстрьом и подкрепя тази перспектива чрез своите изследвания. Той е открил, наред с други неща, че мозъчният ствол, който вече е развит в ембриона, е семето за творчество, а външният мозък е семето за структура и информация и не се развива до пубертета. В книгата си The Student: The Last Slave (Semenadium, Verlag Sweden, 1991) Бергстрьом пише за разковничето между децата, които са принудени да започнат рано и тези, които започнат по-късно: „Когато обществото се окаже на етапа на развитие в посока на информационното общество, децата вече са на път да изградят ново общество, което означава ценностно общество.“ Доколкото ми е известно, никой не е успял да направи връзка между ранното събиране на информация и способността ни като възрастни да можем да използваме и контролираме тази информация. Местна банка наскоро беше рекламирана на уеб страницата: „Създайте култура на победители“. Това ли наистина искаме? Ако някой спечели, значи някой по необходимост трябва да загуби. Нашата цел може би е по-добре да създадем основа за всяко дете да се развие в свободно човешко същество с капацитет да намери своите етични ценности и житейска задача.

26.02.2024 | 08:30Автор: Тео Насър / @Edin.Tatko Когнитивните изследователи посочват, че социално-емоционалното развитие на децата е толкова важно, колкото и тяхното интелектуално и физическо такова. Нашият емоционален живот може също да се нарече живот на инстинктите. Той реагира, преди да започне мисленето и дори може да угаси мисленето. Емоционалното здраве на децата влияе върху техните академични постижения, а академичните им постижения засягат емоционалното им здраве. С други думи, депресията, безпокойството и нещастието влошават постиженията в училище. По подобен начин неуспехът в училище допринася за емоционални и здравословни проблеми. Антонио Дамасио, невролог от университета на южна Калифорния, изследва невробиологията на ума и поведението с акцент върху емоциите, вземането на решения, паметта, комуникацията и творчеството. Той показа, че в мозъка емоциите и мисленето не са отделни дейности, а постоянно си играят една с друга. „Емоцията, изглежда, е поддържащата система, без която процесът на рационално изграждане не може да работи.“ Префронталните дялове на мозъка, които са свързани с емоционалните импулси, също са свързани с работната памет и ученето. Социално-емоционалните умения на децата ги карат да се учат да общуват, да се свързват с другите, да разрешават конфликти и да се справят с предизвикателства. Тези умения дават на децата увереността, от която се нуждаят, за да постигат целите си, и способността да упорстват пред трудностите в живота. Подобно на други важни етапи, които бебетата и малките деца постигат през първите си три години - като изправено положение, ходене и говорене - развитието на социално-емоционални умения изисква време, практика и търпението на родители и учители. В училище първата задача на мъдрия учител е да ангажира "чувствения живот" на класа по преподавания предмет; този интерес отваря невронни пътища, за да позволи развитие на познание. Шампионите на социално-емоционалното приобщаване твърдят, че интелектуалното си родословие се простира до Аристотел, който описва емоционалния контрол и разбирането като жизненоважни добродетели. Аристотел пише: Човечеството по никакъв начин не е съгласно относно нещата, които трябва да се преподават, независимо дали търсим добродетелта или най-добрия живот. Също така не е ясно дали образованието се занимава повече с интелектуални или с морални добродетели. Съществуващата практика е объркваща; никой не знае на какъв принцип трябва да продължим - полезното в живота или добродетелта или висшето знание трябва да бъдат целта на нашето обучение; и трите мнения бяха взети под внимание. Не всички хора имат едно и също мнение за това какво трябва да научат младежите, за да развият добър характер или да им позволят да водят най-добър живот. Също така няма консенсус относно това дали образованието трябва да се съсредоточи главно върху придобиването на знания и разбиране или върху формирането на характер, дали правилният тип образование трябва да се състои от дисциплини, полезни за живота, да възпитава чист характер или да разширява знанията. Даниел Голман допринася значително за възгледите за образованието, когато обръща внимание на необходимостта от подхранване на социалния и емоционален живот на децата. В книгата си „Емоционална интелигентност“ той обобщава изследвания от областта на неврологията и когнитивната психология, които идентифицират EQ (емоционалната интелигентност) като заместващ IQ, тестовете с високи залози и изпитите на борда на колежа по важност за развитието на децата и бъдещия житейски успех. Той идентифицира пет компонента, които могат да бъдат преведени в основни социално-емоционални способности: Саморегулация-самодирижиране и контролиране на емоционалните ни състояния; Самосъзнание-разпознаване и разбиране на нашите чувства; Чувства за управление на мотивацията, за да постигнем целите си; Емпатия-идентифициране и декодиране на чувствата на другите; Социални способности - свързани с и влияние върху другите. Освен това класовете по социално-емоционално образование се занимават с пет подходящи за възрастта и основни области на социално и емоционално развитие: Самоосъзнаване - разпознаване на нашите способности, силни страни, емоции и ценности; Самоуправление-овладяване на емоции и поведение, постоянство в преодоляването на препятствията; Социална осведоменост-демонстриране на разбиране и съпричастност към другите; Умения за взаимоотношения - формиране на положителни взаимоотношения, работа в екип и разрешаване на конфликти; и Отговорно вземане на решения етичен, конструктивен избор за лично и социално поведение. „Емоционалният ум е много по-бърз от рационалния ум, като се впуска в действие, без да спира дори за миг, за да обмисли какво прави“, според Големан. Учениците трябва да научат, че имат способността да избират как да реагират на индивидуалните си емоции и трябва да се научат да разбират какви са тези емоции, за да водят по-богат живот. Голман добавя, че учениците трябва да учат самосъзнание, в смисъл на разпознаване на чувства и изграждане на речник за тях, и виждане на връзките между мисли, чувства и реакции [мислене, чувстване и желание]. Те трябва да разберат дали мислите или чувствата управляват вземането на решение, за да разберат последствията от алтернативните избори. Те трябва да могат да прилагат тези прозрения към решения по въпроси като наркотици, тютюн и секс. Самосъзнанието също приема формата на разпознаване на вашите силни и слаби страни и виждане на себе си в положителна, но реалистична светлина. Друг акцент в управлението на емоциите е осъзнаването на това какво стои зад дадено чувство (например нараняването, което предизвиква гняв), научаването на начини за справяне с безпокойствата, гнева и тъгата и спазването на ангажиментите. Ключова социална способност е емпатията, разбирането на чувствата на другите и приемането на тяхната гледна точка, както и зачитането на различията в това как хората се чувстват за нещата. Взаимоотношенията са основен фокус, включително да се научите да бъдете добър слушател и задаващ въпроси, като правите разлика между това, което някой казва или прави, и вашите собствени реакции и преценки; бъдете настоятелни, а не ядосани или пасивни; и изучаване на изкуството на сътрудничество, разрешаване на конфликти и преговори за компромис. Антоан дьо Сент-Екзюпери обобщава голяма част от това в „Малкият принц“: „Човек вижда правилно със сърцето: най-същественото е невидимо за очите.“ В средния етап на социално-емоционалното образование се занимава с култивирането на емпатия - от моя гледна точка най-важната и необходима способност за нашето време. Емпатията е „потенциалът за задържане на вечното колебание между симпатия и антипатия“ и в това действие на задържане, създаване на пространство, врата, отворена към друг човек и към опита на този човек. Така ние се отказваме от себе си и започваме да преживяваме опита на другия човек. Постигането на емпатия е условие за постигане на пълно състрадание. Може да заключим, че любовта на учителя, естетическата среда и дълбокото уважение към събуждането на индивидуалността у студентите са хоросанът за укрепване на образованието на съвременните човешки същества. Любовта е сила, която ще даде на всяка млада душа силата да посрещне трудностите на пътя към „опознаването на себе си“.

06.02.2024 | 08:30Автор: Тео Насър / @Edin.Tatko Всичко в света е изтъкано от все преплитащи се ритми. Когато погледнем природата, можем да видим две основни дейности – сънно състояние и дишане. Просто погледнете четирите сезона, които се движат наоколо, давайки на земята почивка и подмладяване през зимата, докато растителният живот е активен под земята. Погледнете деня и нощта. За човека нощното време, когато спим, е време за лечение на болести, подмладяване, смилане на събитията и емоциите от деня ни и по същество изключително важна част от концептуализиране на това, което научаваме. Сънят - момента на оставяне на почивка.  В училище преживяваме тази почивка по различен начин. През лятото децата не са на училище и почти забравят за числата или правописа. И все пак, когато създаваме ритъма отново през септември, усилието, което е необходимо, за да си припомним това, което знаем, създава пространство, където наученото се запечатва в паметта, всъщност направо в клетките на крайниците. Това понякога изисква усилие! Изграждането на ритъма на вашата седмица ще подкрепи усилията на вашето дете да си спомни това, което вече знае. Вдишването и издишването, както знаете, е от решаващо значение за нашето оцеляване. И все пак дишането може да се отнася до нещо повече от вкарване на въздух в белите дробове и издишването му отново. Има занимания, които са вдишващи (добиването на нови знания). Тези дейности изискват фокус и яснота. Можете да го видите, когато дете  се фокусира върху математически проблем или се концентрира, докато пише есе. Те се навеждат и замръзват. В зависимост от възрастта на детето, този вид фокус и концентрация може да продължи само известно време, преди то да се измори или разсее. Тогава детето може да се нуждае от издишващо занимание. Този вид дейности ни позволяват да разтегнем и разширим капацитета си за фокусиране и концентрация. Някои от тях включват артистични дейности, природа, пеене, свирене на инструмент, градинарство или просто почивка. Те могат да осигурят баланс и дишане на други по-вдишващи дейности. Това е различно от здравословното вдишване и издишване, което се опитваме да създаваме всеки ден. Създаването на седмичен ритъм би помогнало да се структурира дневния ритъм. А ако не знаем откъде да тръгнем, то храната винаги помага. Понеделник - Денят за супа Вторник - Денят за пудинг Сряда - Денят за мюсли Четвъртък - Ден с морковена салата Петък - Денят за яхния от грах В този ред децата могат да разберат, че във всеки определен ден се очаква някакъв вид обяд, който те много харесват или не, но в случая се стараем да бъде приятно изживяване, а ако то не е за тях, защото не обичат грах, то ние го преструктурираме или се учим с детето в движение. След това имаме възможност да създадем образователно-възпитателен график. Понеделник – рисуване с боички Вторник – спорт и гимнастика Сряда – разказване на приказки Четвъртък – театър Петък – пеене или танцуване Съответно всеки ден може да съдържа другите занимания в себе си – Сряда сутрин започва с пеене, малко рисуване, но основно главно и най-продължително занимание би било разказването на приказка. Така може да бъде и с всеки друг ден. Детето обвързва, че ще се храни с нещо, което му е ясно и ще бъде включено в действия, които също са му ясни. Бихме могли да влезем още по-конкретно в ритъма на деня: (Тук се разглежда ритъм в детска градина) 09:00 – 09:20 – сутрешно кръгче с гимнастика и песничка 09:20 – 09:40 – писане или учение по даден предмет(природознание) 09:40 – 10:20 – свободна игра 10:20 – мием ръце и отиваме да хапваме плодче10:45 – обличане и излизане на разходка (или на двора) 12:00 – прибиране, преобличане, приготвяне за обяд 12:40 – обяд13:10 – приготвяне за сън, преобличане, разказване на приказка 13:40 – 15:00 – сън или почивка 15:00 – 15:20 – преобличане и следобедна закуска 15:20 – 16:00 – творчески занимания 16:00 – 17:00 – свободни игри Всички тези примерни занятия са приложими в в извънучебно ежедневие. Когато родител гледа детето си у дома има повече възможности, които е възможно да се съобразят с готвенето или чистенето в дома от гледащия родител. Като цяло, в училище, детска градина или у дома би било най-добре дневният график да се опитва да създаде баланс между вдишване и издишване. Това ще създаде ритъма на деня. Обикновено сутрините са времето за повече вдишващи уроци, особено основния урок, а следобедите са балансирани между уроци по изкуство, занаяти и предмети. Всъщност учителите биха проектирали всеки урок с баланс между вдишване и издишване. След стихотворна или логическа дейност, всеки урок може да включва движение, групова работа и индивидуална работа.

26.01.2024 | 10:00Автор: Никола Колев / @tubicub Всички знаем колко много видове детски играчки има около нас. От плюшени мечета до дървени кубчета, от рицари в брони до изящни принцеси. Там някъде са и така интригуващите играчки тип конструктор. Изградени от голямо разнообразие от материали, те несъмнено са част от живота на всяко подрастващо дете. Със своята простота от десетилетия конструкторите завладяват душите на родителите и въображението на децата. Обикновените дървени блокчета изведнъж се превръщат в замък или кораб, или пък цяло едно човече с име и история. В това се крие магията на този тип играчки - те разпалват твореца у мъниците, като паралелно с това му позволяват да изучи по-добре възможностите на своето тяло. В тази статия няма да говорим за последното, тъй като има достатъчно научни трудове за фината и грубата моторика. Не, тук ще засегнем другия аспект, една леко позабравена гледна точка, а именно как играейки си с конструктори въображението на детето расте редом с него и създава необикновени умения, които можем на пръв поглед да не разпознаваме, но след години да се окажат ключова частица от неговата същност и да определят неговото бъдеще. Да започваме!1. Аз и конструкторите   Още от малък съм имал интерес към този тип игри. Строях си къщички, въображаеми извънземни бази или просто локви. Това на снимката съм аз на около 5-6 годинки. Създавам смело следващото свое творение, което с удоволствие унищожавах, за да направи място на някое още по-величествено. Обожавах своите коли, кубчета и тухлички. Бил съм мъничък и няма как да ми е известно дали поради финансови или логистични възможности, никога не съм имал от “най-готините” конструктори. Моите блокчета бяха обикновени - с олющена боя, изпускани стотици пъти, нищо специално. Тухличките ми също идваха от някоя азиатска безименна фабрика, но това за мен нямаше значение.   Нямате си на идея каква сила имах в ръцете си с тях. Цели светове се зараждаха под грижливно изравнените ръбове на новосъздадена висока кула. Една тухличка бе както крокодил, така и бойна стена, а от време на време се превръщаше и в скъпоценно съкровище, за което цяла орда от прилично наподобяващи тухлени човечета идваше да разграби.   Това съм аз в момента. Мъж, почти навършил третото си десетилетие на тази земя, заровил нос в играчки. Този път те са малко по-различни. С придобитите си умения успях да създам своя играчка и то не каква, а именно тип конструктор. Бяха създадени кубестите от Света на ТубиКуб, с които така умело съм се заиграл на фотографията. И на двете снимки се вижда човек, потопил се в приказния свят на въображението. Човек, който няма нужда от интерактивни филмчета или светещи части, а сам си ги създава.  Нека проследим в детайли защо след повече от 20 години нещата не са се променили особено с изключение на някое висше в инженерните науки и леко по-пораснало телосложение. 2. Пътят към науката Незнайно защо, но израствайки винаги съм имал интерес към всичко. Той започна по естествен път, прекарвайки голяма част от детството си из природата, стигайки до по-машинен характер и образованието ми на инженер. Някакси винаги съм обичал пъзелите, но не просто наредбата им, а самото естеството на всяка отделната частица. Как тя си взаимодейства с останалите само ако на нейното си място. Проследявайки тези събития от живота ми, неимоверно пътечката си има своето начало. Направил съм нещо, нещо се е случило с мен, което е оставило влияние върху цялостното ми развитие. И тук излязоха образите на така познатите тухлички от детството ми. Конструкторът бе формирал това, което съм в момента. Всяка малко, но значителна, крачка по моя житейски път бе стъпка върху отделна плочица. Безграничните светове, с които ме даряваше тази игра, не оставаха забравени, а изживени. В момента въпреки попораснал и обременен от теглата на воденето на възрастен живот, работата с деца разпалва точно тези позабравени селца. И всичко това от една малка плочка. Какво точно се е случило? Толкова ли са магични тези игри? Няма как да сме сигурни, но може да поразсъждаваме малко.3. Конструкторът и детето Намираме Ивайло в своята стая точно след шестия му рожден ден. Потопен все още в еуфорията, той се е заобиколил с наскоро получените подаръци. Играчки подир играчки отрупват рошавото килимче, на което той седи. Около него се разпознават всякакви видове роботи с блестящи очи, бързи коли, влакчета, плюшено крокодилче, но нямаше и частица внимание върху тези играчки. Очите на малкия Ивайло не се откъсваха от дървените блокчета, които дядо му му бе подарил. Ръчно изработени от местния дърводелец, те не излизаха от малките ръце на рожденика. Той обичаше да строи кули, в които да помещава останалите си подаръци, или да си представя как всяко блокче е собствено геройче и се опитва да бяга по земята, въпреки неаеродинамичната си форма. Играчките тип конструктор говорят с една много важна част от детето, която трудно достигаме - създателя в него. Може ние да сме направили децата си, но те имат това непознато същество, скрито дълбоко в себе си. Можем да го храним както с добри начинания, така и много лесно да го превърнем в рушител на въображението. Провокирайки го да търси светове в голото платно от дървени кубчета, то расте със свое темпо. Завзема все повече от съществото на детето, увличайки го неизмерно в любопитство за света около него, С всяко ново придобито знание малкото човече също расте. Използва знанието, за да уголеми разбиранията си и да създава още по-големи светове. И така знание след знание, игра след игра в детето се заражда великан. Възможно е той да поспи малко или въобще да не се събуди, но когато това стане, се случват чудеса. Този великан ще ти даде сили да се изправиш пред тежестта на инженерството, заедно ще сътворите истории за десетки кубични играчки и дори ще те тласне да се заобиколиш с деца, рискувайки стабилността в живота си. Дори в момента може да вземе кормилото и да напише няколко редове за самия себе си. А твоят гигант къде е? Спи ли? Нека го събудим и нека конструирането да започне редом с растящите творители.  

  11.01.2024 | 08:30Автор: Тео Насър / @Edin.Tatko Седемгодишно дете се обръща към родителя си и пита: „Защо бобрите строят бентове?“ Това е типичен въпрос, роден от любопитството на децата спрямо живота. Родителят трябва да помисли как да отговори на този въпрос. Ще опиша два възможни сценария. Сценарий първи „Това е много интересен въпрос. Всички животни се раждат с инстинкти. Инстинктът е като вътрешен глас, който казва на животните какво да правят във всеки един момент. Инстинктът на бобъра е да строи бентове. Бобърът не мисли за това, той просто го прави. По същия начин, по който червеят се заравя в почвата. Този инстинкт се е развивал в продължение на хилядолетия чрез процес, наречен естествен подбор или еволюция. Чрез този процес животните с благоприятни качества и поведение са били животните, които са имали най-голям успех и, следователно, са оставили най-много потомство, за да повторят и дори да подобрят тези успешни черти. Успешните предци на бобрите били тези, които имали естествена склонност да гризат дървета и да създават езера. Язовирите създават езера с вода, в които бобрите също могат да строят хижи, за да отглеждат своите млади в безопасност. И така, бобърът строи бентове поради инстинкти, които са били усъвършенствани в продължение на хилядолетия в процеса на еволюция." Втори сценарий „Това е много интересен въпрос. Бобърът се вслушва в гласа на горския дух. Горският дух знае, че понякога е добре за реката да забави и дадени местенца да се превърнат в голям басейн или езерце. Горският дух избира място, където това да се случи и след това шепне на бобъра. Казва му къде да отиде и какво да прави. Бобърът отива на мястото и започва да работи усърдно, защото е един от най-трудолюбивите работници в гората. Той започва да гризе дървета и да използва тези дървета, за да построи язовир. Бавно язовирът започва да работи и водата се издига в езерце. Когато водата се покачва, бобърът може да достигне до повече дървета, точно до водата. Когато се добавят повече дървета, басейнът става все по-голям и по-голям. С течение на времето, язовирът ще стане доста голям и много здрав. Разбира се, духът на гората награждава бобъра. Той позволява на бобъра да изяде цялата кора от дърветата, които са паднали. Също така прошепва на бобъра, че басейнът сега е негов дом. Бобърът построява хижа в басейна и създава семейство. Язовирът предпазва бебетата. Докато семейството на бобрите живее там, бобърът постоянно се грижи за язовира, като прави ремонти, когато има нужда. Духът на гората иска язовирът да издържи много години, защото осигурява добър дом и добра храна за много животни освен за бобъра. Патиците, например, обичат да намерят хубав голям язовир, в който да плуват и да се хранят. Много по-лесно е да научите малки патета как да плуват там, отколкото в бързо течаща река. Костенурки, жаби, саламандри, дори голям огроомен лос - толкова много животни се възползват от язовира на бобъра. Дори сухоземни животни, като мечката например, ще намерят различни растения за ядене, растящи по бреговете на язовира, защото бобърът е изчистил толкова много дървета. Бобърът не знае всички тези неща, разбира се. Знае само, че духът на гората казва да се построи езеро. Духът на гората е този, който знае колко прекрасно ще бъде езерото за толкова много различни същества в гората."     Тук НЕ е въпросът кой отговор е най-точен. Въпросът е, кой отговор е най-полезен за малкото дете. Отговорът в сценарий 1 е верен, но ако позволим на детското въображението да предаде истинноста в разказа, тогава такъв е вторият сценарий.   Сценарий А е обяснение, той се придържа към научната информация, каквато може да се намери в колекция от енциклопедии. Разбира се, така се стига до брега на въображението, като се внуши, че инстинктът е като вътрешен глас, но всъщност не се потопи в иносказателност. Беше далеч от всичко фантастичното, което „обясняващият родител“ се осмели да предложи. Сценарий Б е пълен с въображение. Той обгръща фактическата истина в една история, към която детето може най-лесно и най-охотно да се присъедини. Тя предава истината в една история, която оставя поле за въображението на детето. Самата история оставя място на детето да се чуди: На кого друг говори Духът от гората? Как звучи гласът на Горския дух? Могат ли всички животни да чуят този глас? Мога ли аз да чуя този глас? С такъв въображаем отговор детето започва да вижда как една екосистема е удивително организирана. Този вид разбиране не изисква да се използва думата „екосистема“. Името и дефиницията на екосистема нямат значение в такъв ранен етап на обучение. Това са две абстракции, които могат да бъдат научени по-късно. За малкото дете това, което има значение, е да има жива картина, в която чудото се случва. Не казвам, че човек не може да каже думата екосистема на малко дете. Това, което казвам е, че повечето възрастни попадат в коловоза на терминологията, дефинициите и сухите обяснения, когато използват „ключов речник“ в ситуации като тези. Речникът е много по-маловажен от пълното разбиране на действителния жизнен комплекс, който всъщност е екосистемата. Детето, което има този вид разбиране, което е живяло с дълбоко чувство на удивление и любопитство за това как работи, това дете лесно ще асимилира терминологията и определенията по-късно. Такива абстракции обаче не са отправните точки. Някои ще протестират, че заблуждаваме детето с такива фантастични образи, това само по себе си е лишена от въображение гледна точка. Историите за Дядо Коледа, феята на зъбките, Великденския заек и други културни истории, които се разказват на децата, не се обезсмислят, когато детето порасне и научи, че това е въображение. Днес разбирам, че Дядо Коледа е въображение на веселие и щедрост, които идват по време на годината, тук в северното полукълбо, когато естественият свят е студен, тъмен и дремещ. Със сигурност имаше чувство на загуба, когато разбрах, че никога няма да хвана Дядо Коледа от плът и кръв да изскача от комина. Тези видове загуби на невинност са част от израстването. Не съжалявам, че бях дете, нито съжалявам, че станах възрастен. Историите, които изпълниха душата ми като дете, все още са ми скъпи, дори сега да не вярвам, че са истински разкази за исторически събития във физическия свят. Те изпълниха младостта ми с топлина, радост и чудо. Те ми дадоха въображения, които за младата ми душа и младия ми ум бяха най-добрите възможни детски площадки. Нито за секунда не се съмнявайте, че детските площадки са жизненоважни.     За да не попаднем в категорията на сантименталистите обаче, не трябва да се спираме просто на подчертаването на топли чувства на удивление в детството. Има и друг, може би още по-важен аспект на въображението. Има много практични причини защо силните и добре развити сили на въображението са необходими повече от всякога днес. Като индивиди, като общности и като вид, ние сме изправени пред проблеми, които трябва да разрешим. Независимо дали вярваме, че проблемите са животозастрашаващи или просто се нуждаем от подобряване на живота, всички можем да признаем, че проблемите и предизвикателствата са изправени пред нас в личен, местен и глобален мащаб. Интересното при проблемите в реалния свят е, че те не са толкова лесни за решаване, колкото типичните математически задачи. Проблемите в реалния свят изискват изследване за придобиване на перспективи, правене на сравнения, оценка на дадени данни и разглеждане на възможни варианти. Въпреки че много от тези дейности изискват интелект, последната стъпка изисква въображение. За да се разгледат възможностите - всъщност, да се открият варианти, които все още не са предложени - изисква човек да види неща, които все още не съществуват. Революционните открития и иновации се постигат от тези, които отказват да бъдат ограничени от това, което вече е. Такива неща се постигат от тези, които могат да видят други възможности. С развитата сила на въображението те могат да видят образи на „нереалното“. "Въображението е по-важно от знанието, тъй като знанието е ограничено до всичко, което знаем и разбираме, докато въображението обхваща целия свят и всичко, което някога ще има да се знае и разбира." Алберт Айнщайн Очевидно е, че като възрастни трябва да постигнем определен баланс между действителното и въображаемото. Стъпките, които очертах, вземат това предвид. Получаване на перспективи, правене на сравнения, оценка на дадени данни - такива интелектуални стъпки като тези са критични. Те трябва да се основават на разумен и научен подход към света. Добрият баланс се постига, когато тези много практични дисциплини се срещнат с творческите и иновативни души на индивиди с богато въображение, изкуствата и науките са наистина необходими. Така че, докато обмисляме как да зададем въпроси на друг и да предадем отговорите и информацията най-подходящо, нека винаги се стремим да намерим правилния баланс между въображение и обяснение. За малкото дете, балансът ще включва много повече въображение, отколкото обяснение. Това непрекъснато се измества към по-голямо количество обяснения за ученика в гимназията и колежа. В никакъв момент обаче балансът не трябва да бъде изключително за едната или другата страна. Най-изтъкнатите учени трябва да имат въображение, точно както най-големите художници трябва да притежават знания.

27.12.2023 | 08:30Автор: Тео Насър / @Edin.Tatko Организацията на детската стая е един от петте фактора, спомагащи детското развитие. След като я аранжираме, тя става пасивен възпитателен модел. Без значение дали детето спи или си играе, имаме основи, които може да следваме при организация на пространството. - ако имаме право на избор, нека стаята да бъде с южно изложение. Децата имат нужда от много естествена топлина и светлина!  - възможността да бъде просторна и лишена от излишни мебели, които да възпрепятстват здравословно тичане, скачане, търкаляне по пода.  - подовата настилка да бъде изградена от паркет или топло отдаващ медиатор. Ако има килим или мокет, да бъдат сериозно обмислени. Защото се събира прах, който се издига и колкото и да го перем и не е иделна среда за лазене. - обзавеждането (мебелите) да бъде от възможно най-много естествени материали, а именно дърво - шкафчета, масичка, рафтове, легло, да, това е предизвикателство). Като се има предвид истинско дърво, не ПДЧ и производни. В интернет разполагаме с много проучвания как влияе естествения материал като цвят, форма, мирис и присъствие над детското развитие. По възможност, след като детето проходи, да има рафтчета, които детето достига самостоятелно, за да подрежда играчките си, дрешките си и т.н. - би било добре да имаме плътни памучни завеси с мек цвят, който може да бъде тъмно син или тъмно зелен (щори е добре да се избягват). - стените, преди боядисване или тапициране, може по старомоден начин да се дезинфекцират с варосване. Днес има възможност с боята да се добавят сребърни йони, които вършат подобна работа за опазване на пространството. Като цвят, за стените би могло да се следва система с израстването на детето и да се изгражда по следния начин:  От 0 до 8 години меко червено, примесено с бяло, за да се получи червено розов цвят;От 8 до 10 години мек оранжево - жълт;От 10 до 12 години жълто - зелен;От 12 до 14 години зелено - син;От 14 до 16 години синьо - лилав. Цветовете са свързани с детско-юношеското развитие, когнитивните способности на нервната система и възприятието и мотивацията на мозъчни центрове през годините. Но възможностите и личните желания на семейството са водещи. - полилей, по възможност с разпръскваща топла светлина, която нежно осветява пространството и предразполага почивка.  - спално бельо на легълцето в меки цветове, без повтарящи се изображения (например, 500 рисунки нa меченца върху матрачния чарфаш и 400 зайчета върху завивкатa). Прости единични цветове, които не ангажират излишно вниманието на детето.   Като родители сме в търсене на спокойна и по-простичка среда, която да позволява на детето да изявява собствените си търсения, без да е било подсъзнателно стимулирано от средата си.

  15.12.2023 | 15:00Автор: Кристина Малинова / @Kristina.i.ma Седя на летището във Франкфурт, очите ми се затварят, малко количество сълзи се опитват да си проправят път през вече пропукващия коректор за очи. Преди 4 дни, оставяйки детето си вкъщи без мен за първи път, вече си представях момента, в който слизам на „пристигащи“ на летище София и синът ми чака, шляпайки с малките краченца, посрещайки мама oобратно. Бях на първата си командировка извън България, и до последно си мислех, че няма да замина. Мисълта за раздялата с 21-месечния ми син ми се струваше като непосилна мисия. И все пак моментът настъпи, а аз се качих на самолета и заминах. Четирите дни отминаха, и аз се запътих обратно. През цялото време докато ме нямаше се притеснявах за полета обратно, защото беше с прекачване през Франкфурт, при което имах само 50 мин. да стигна до връзката ми със София. Полетът ми от Лондон до Франкфурт закъсня с 1.30 минути. Може би вече сте се досетили, че пишейки тези редове, не стигнах до полета ми за София. Разположена в някакво ъгълче на летището във Франкфурт, с ваучер за 15 евро храна и 4 часа “бонус” престой на летището се замислих за много неща, и най-вече за възможността ни да избираме. Избираме дрехи, парфюми, менюта за хранене, обувки и ред други неща. И често избираме хубави неща. Проучваме, сравняваме, и се опитваме да вземем добро решение. Но защо, когато ни се случи нещо непредвидено, сме склонни да оставим обстоятелствата да избират вместо нас? Докато бях на полета към Франкфурт, вече осъзнавах, че няма да получа това, което си представях. Детето ми няма да ме чака на летището, а ще е заспало когато аз се прибера. Няма да го гушна силно и да му се нарадвам още днес. И истината е, че ако зависеше от мен, разбира се, че това щеше да се случи. Но в случая зависеше от това, че летището на Heathrow беше много натоварено и полета така и не излетя навреме. Минах през фазата на обвиняване и тъга. Но момента, в който стъпих на летището във Франкфурт, ме обзе спокойствие. Имах 4 свободни часа до следващия полет. Кога в натовареното ми ежедневие имам 4 свободни часа да се разходя, да хапна, и да попиша на лаптопа си? Рядко. Много рядко. Може би тази възможност не идва случайно, но крайният резултат определям аз. Сега можеше да стоя на летището, да плача, и да звъня на близки възмутена от ситуацията, но може и да се разходя, да пия кафе, да си организирам снимките. И да благодаря. Да благодаря за възможността, че имам работа, че имам семейство, което ме чака, и възможност макар и при трудните обстоятелства, да избера смирение. За това пиша тези редове не само за мен, но и за всички нас, които всеки ден имаме възможността да избираме. И следващия път да си припомним, че само ние можем да поставим окови на ръцете си и да се заключим в клетка. Или пък може да изберем свободата, да направим повече крачки, да видим света около нас, или просто да изпием едно кафе с ваучер за 15 евро.

  13.11.2023 | 08:30Автор: Тео Насър / @Edin.Tatko Има ли детето ви безгранична енергия, казвайки всичко на висок глас? Или детето ви често се губи в мечти? Може би имате социална пеперуда, която прескача и подскача от един интерес към следващия. Въпреки, че много различни фактори влияят върху личността на нашите деца, има някои черти, с които те изглежда се раждат. Това е идеята за темперамента, набор от характеристики, които са част от нашата присъща природа. Във валдорфското образование Рудолф Щайнер използва концепцията за четирите темперамента, концептуализирана за първи път в древна Гърция, като един от начините за разбиране на децата и задоволяване на техните нужди. Щайнер доразвива тези идеи и ги предава на първите валдорфски учители. Валдорфските учители продължават да използват тази рамка и днес. А като родители, гледането на децата си през тази призма може да ни даде нови прозрения. Като учители разбираме, че темпераментът може и да се променя с времето. Ние не държим децата твърдо в един темперамент. Дори и да покажат известна доминация, знаем, че е вероятно това да се промени, когато навършат девет години. Холерик- деца  пълни с енергия и интензивност. Имат силна воля и избухлив нрав. Холерикът върви напред, с непрекъснат стремеж енергично преследва целта си! След като я постигне, то веднага търси нова! Решителността и стремежът му вървят ръка за ръка. Можем да усетим нещо силно, бързо, енергично и решително. Чиста воля! Поставят се цели и упорито се преследват. Имате впечатлението, че каквото и да планира, ще бъде изпълнено твърдоглаво и старателно.   Сангвиник– те  се свързват с пролетта, въздуха, сладостта. Пълни с живот, имат много идеи, те са социалното лепило на една класна стая, социалните двигателите и шейкърите на обществото. Те забелязват всичко, реагират на всичко и бързо преминават от едно нещо към друго. Те са представителни, лекомислени хора. Сангвиниците често се свързват с математическия процес на събиране.   Меланхолик - склонни да бъдат предпазливи и да подхождат премерено. Освен това са много чувствителни и усещат нещата дълбоко.Те се чувстват много повече у дома си в своя вътрешен свят – в своите мисли, емоции и дори сънища. Обичат вътрешния и външния мир и тишина и са чувствителни и тактични. Не обичат да притесняват другите хора, поради което обикновено разчитат на себе си. Майстори са на самоконтрола и самокритиката. Следователно наблюдават внимателно другите и са способни да страдат дълбоко с тях. Големите им предимства са способността да обмислят нещата сериозно и да съчувстват на другите.    Флегматик  - свързват се със зимата и водата. Флегматиците са бавни, стабилни хора, които обичат физическия си комфорт, реда, повторението. Те трудно започват нещата, но след като започнат, те се ангажират и ще се придържат към даден проект, докато не бъде завършен. Те са склонни да бъдат лоялни, търпеливи, надеждни. Те могат да бъдат дълбоки мислители, които дават страхотни идеи.  И така, това са четирите темперамента в кратка скица. Те са трудни за анализиране и може да отнеме цял живот изучаване и разглеждане с други, които учат деца. В различни предмети едно дете може да прояви различни темпераментни характеристики и това се превръща в полезна информация, която трябва да обмислите, за да установите в ума и сърцето си какво мотивира детето или не. До зряла възраст повечето хора имат два или три темперамента в баланс, работещи едновременно, като единият леко води.

23.10.2023 | 19:30Автор: Кристина Малинова / @Kristina.i.ma Като родители, имаме задачата да подкрепяме нашите деца в развиването на техните способности. Развиването на интелигентността при децата е комплексна задача и тя далеч надхвърля залягането над учебници и насърчаването за учене и добри оценки. Истината е, че щастието и постиженията в живота са фундаментални цели, към които всеки човек се стреми. Емоционалната интелигентност (ЕИ/EI) изпълнява ключова роля в постигането на тези два аспекта, точно както високите когнитивни способности и знанията по определени предмети. И не само. Емоционалната интелигентност има силно влияние върху установяването на здравословни междуличностни взаимоотношения и подпомага осигуряването на успешно професионално и лично развитие. Изследванията и практиката сочат че, високият интелектуален коефициент (IQ) не винаги гарантира успех или удовлетворение в живота. Съществуват случаи на хора с изключителни академични способности, които се сблъскват с предизвикателства както на работното място, така и в личния живот. Това подчертава факта, че IQ не е достатъчен фактор за успешното преодоляване на стрес и управление на емоциите, които се изразяват, например, при важни събития като държавни изпити. Същото се отнася и за позиционирането на пазара на труда. Хората, които се справят най-добре, често не са тези с най-високи академични постижения, а тези с развита емоционална интелигентност. Този аспект е толкова важен, че много организации използват тестове за оценка на емоционалната интелигентност при набиране на нови служители. Изводът е, че високият интелект и специфичните знания са полезни, но не достатъчни сами по себе си. Емоционалната интелигентност играе съществена роля в нашата успешност и благополучие, и затова е важно да се отделя време и усилия за нейното развитие. За това като родители, ние имаме не леката задача да подкрепим и подготвим децата си за реалния свят, с който ще се сблъскат. Та, какво всъщност включва EI? Емоционалната интелигентност (EI) е критично умение, което играе важна роля в цялостното развитие на детето. Тя обхваща способността за разпознаване, разбиране, управление, и ефективно изразяване на емоциите. Научните изследвания последователно показват, че децата с по-висока емоционална интелигентност са по-склонни да имат по-добри взаимоотношения, да се отличават академично, и да се справят успешно с предизвикателствата на живота. Не е изненада, че родителите играят основна роля в насърчаването на емоционалната интелигентност у децата си. За това в тази статия ще разгледаме значението на емоционалната интелигентност в ранна детска възраст и ще минем през различните стратегии на родителите за култивиране на емоционална интелигентност. Значението на емоционалната интелигентност в ранна детска възраст: Емоционална интелигентност и социални умения Емоционалната интелигентност е тясно свързана със социалните умения. Малките деца с висока емоционална интелигентност могат по-добре да разбират собствените си емоции и емоциите на другите, което води до подобряване на междуличностните отношения. Според проучване, публикувано в Journal of Applied Psychology (Salovey & Mayer, 1990) (1*),  хората с висок EI показват по-добра социална адаптация и са по-умели в разрешаването на конфликти, което е от съществено значение за здравословното социално развитие на децата. Емоционална интелигентност и академичен успех Емоционалната интелигентност е не само полезна за социалните взаимодействия, но също така оказва значително влияние върху академичния успех. Изследване, проведено от Центъра за емоционална интелигентност на Yale (Brackett et al., 2019) (2*), предполага, че децата с по-висока емоционална интелигентност са склонни да се представят по-добре в училище. Те са по-добри в управлението на стреса, регулирането на емоциите си и концентрирането върху обучението. Без значение на кой етап от живота си е Вашето дете, е съвсем възможно да направите смислени крачки в посока развитие на EI. Част от стратегиите за култивиране на емоционална интелигентност включват: Модел на емоционалната интелигентност Родителите са основния модел за подражание за своите деца. Ето защо е важно родителите да демонстрират емоционална интелигентност в собствения си живот. Това включва разпознаване и правилно изразяване на техните емоции. Децата се учат, като наблюдават родителите си, така че моделирането на здравословно емоционално поведение поставя здрава основа. Когато детето заплаче или се ядоса, можем да назовем емоцията, която изпитва в момента, и да обясним какво означава тя. Ако ние самите изпитваме трудност с емоциите и тяхното назоваване, е хубаво да се подготвим предварително, като почетем повече по темата или посетим специалист психолог, с който да обсъдим притесненията ни. През личната си призма на родител често изпадам в ситуации, в които си изпускам нервите, и повишавам тон. Отне ми доста време лична работа с психолог, както и продължителна осъзнатост, за да успея да отида при детето ми и да му се извиня. По този начин моделирам, че е нормално човек да има такива емоции като гняв, и че е възможно тези емоции да съществуват, без да се превръщат в етикет  или нещо по-страшно от това което са. На този линк може да разгледате подходящи книжки свързани с емоциите и да подберете спрямо възрастта на детето Ви. Потвърждаване на емоциите Родителите трябва да създадат безопасна и отворена среда, където децата се чувстват комфортно да изразяват емоциите си без страх от осъждане или наказание. Утвърждаването на чувствата на детето, дори ако изглеждат ирационални, му помага да разбере и регулира емоциите си по-добре. Изследване на Джон Готман, известен психолог, подчертава значението на емоционалното валидиране за изграждането на доверие и връзка между родители и деца (Gottman & DeClaire, 1997) (3*) (в библиографията в края на статията ще намерите линк към книгата на английски език). С други думи, ако детето ви плаче, не му казвайте – „Недей да плачеш!“ или „Стига си плакал!“, а потвърдете случващото се „Да, виждам, че си разтроен, поплачи си ако имаш нужда. Мама/тати са тук.“ Предоставете пространство на детето си да не се срамува от емоциите си, а да ги възприема като нормални. Всяка емоция е резултат на дадено действие/бездействие. Сблъсквайки се с емоцията, приемайки я, ние не й позволяваме да се превърне в по-силна от нас. Ние просто я приемаме и не я осъждаме. Преподавайте емоционална лексика Помагането на децата да развият богат емоционален речник е от решаващо значение, за да разбират и изразяват чувствата си. Слагането на етикет на емоциите позволява на децата да правят разлика между различните емоционални състояния и да ги комуникират ефективно. Проучване в научното списание Child Development (Saarni, 1984) (4*) подчертава значението на обучението на децата на емоционален език като основа за емоционална интелигентност. Тази практика се насърчава най-вече от родителите, а научавайки се да идентифицират емоциите си, децата могат да Ви опишат тяхното емоционално състояние и да комуникират ясно от какво имат нужда в дадения момент. Когато детето е разтроено, може да му кажете „Виждам, че си разтроен, сега усещаш тъга и това е нормално.“ И до там! Не е нужно да давате обещания или да се опитвате веднага да разрешите „проблема“ с емоцията. Доста често в желанието си да направим нещата „по-добре“ омекваме и се поддаваме на ирационални решения. Пускаме детски филм на детето, защото то ще се усмихне и ще се чувства щастливо. Но истината е, че така създаваме навик, при който детето осъзнава, че емоцията наречена тъга се разрешава с пускане на детски. Може да се гушнете да си поговорите за емоцията, да дадете пример със ситуация, когато Вие сте се чувствали тъжни и просто да поседите в това пространство. А когато детето е готово и е преработило емоцията, то само ще покаже какъв е следващият ход. Насърчавайте емпатията Емпатията е основен компонент на емоционалната интелигентност. Родителите могат да насърчат емпатията, като обсъдят как другите могат да се чувстват в различни ситуации. Четенето на книги, които изследват емоциите на героите и обсъждането на тези емоции с децата може да бъде ефективен начин за преподаване на емпатия. Разпознавайки дадена емоция в друго дете, Вашето може да реши да го гушне, да му подаде играчка, или просто да седи до него. Когато друго дете плаче, може да кажете „Иван плаче, защото е тъжен, че играчката, която иска е при теб. Когато приключиш играта с нея, може да му я дадеш, за да поиграе и той.“ Какво постигаме тук? Първо поставяме „етикет“ на емоцията, след което обясняваме от какво е породена тази емоция. Даваме възможност на детето да прояви емпатия и да сподели играчката, но в никакъв случай не го караме насила да го направи. Така и двете деца ще научат, че едно, не всичко, което искам ще се случи веднага и трябва да имаме търпение (в случаят на Иван), и второ, аз имам възможността да споделя играчката и да направя друго дете щастливо, но това не е задължително условие. И знам колко е трудно приложимо това в реалния свят. Но реалистично ли е да мислим, че децата ни винаги ще получават всичко на момента? Реалистично ли е ако някой дойде и Ви каже – „Веднага си дай книгата, която четеш и много обичаш, на друг човек да я прочете първо“, след което да Ви я изтръгнат от ръцете. Смятам, че емпатията може да се възпита по реалистичен и не насилствен начин, и че тя трябва да се проявява в резултат на съществено разбиране спрямо ситуацията и емоцията. Регулиране на емоциите Децата трябва да се научат как да управляват емоциите си конструктивно. Родителите могат да помогнат, като преподават техники за релаксация, упражнения за дълбоко дишане и други стратегии, които позволяват на децата да си възвърнат емоционалния контрол, когато са разстроени. Проучване, публикувано в списанието Psychological Science (Gross, 1998) (5*), подчертава значението на регулирането на емоциите за емоционалната интелигентност. В последните години майндфулнеса и медитацията набраха доста популярност като научно доказани техники за справяне с емоциите, стреса, както и други заболявания. Тази тема е изключително обширна и заслужава отделна статия, но смятам, че въведението в майндфулнеса може да започне от ранна детска възраст. Налични са апликации, като Headspace , където децата могат да бъдат запознати с концепцията и да я практикуват. Родителите могат да демонстрират прости неща, като дълбоко дишане, при стресова ситуация, или когато детето се чувства неспокойно или разтроено. Доказателствата (6*) сочат, че до 4-5-годишна възраст децата имат напълно развито осъзнаване и разбиране на собствения мисловен процес. Около същата възраст децата също започват да разбират, че поведението на другите хора се ръководи от вярвания и желания, и че те може да не са непременно същите като техните собствени. Проучванията все повече показват, че децата, които са научени да подобряват собствения си процес на учене или мислене отрано, са по-устойчиви и стават по-добри ученици. Като се има предвид това, възрастта около 4-5 е страхотно време да започнете с представянето на тези техники. Или може дори да опитате да се включите малко по-рано, ако малкото Ви дете изглежда заинтересовано и ангажирано. Има изследвания, които предполагат, че средно до 3-годишна възраст децата придобиват представа за себе си и за другите и започват да използват глаголи като „мисля“ и „знам“. Развитието на емоционалната интелигентност е от съществено значение за нашето обогатяване и постигане на по-пълноценен и радостен живот. Всеки има възможността да подобри емоционална интелигентност, стига това да е ясен приоритет в живота му. Ако човек е внимателен към собствените си емоции и тези на околните, демонстрира емпатия и търпение, развива своите социални умения и съчетава в себе си уменията на добър оратор и внимателен слушател, то той създава здрави връзки и отношения с хората около себе си. А имайки такъв пример пред очите си, сами ще се уверите как децата Ви ще процъфтяват като личности с всеки нов ден, а Вие като родители, ще ставате все по-горди и осъзнати, че това, което правите, не само обогатява детето Ви, а и едно цяло поколение пред Вас. С малки стъпки към голямата промяна. Успех!Източници:1. https://psycnet.apa.org/record/1990-30989-001 2. https://www.academia.edu/22645249/Emotional_Intelligence_in_the_Classroom_Skill_Based_Training_for_Teachers_and_Students 3. https://yes-pdf.com/electronic-book/2285 4. https://psycnet.apa.org/record/1985-09327-001 5. https://psycnet.apa.org/record/2018-70007-003 6. https://www.annualreviews.org/doi/full/10.1146/annurev.psych.50.1.21?url_ver=Z39.88-2003&rfr_id=ori%3Arid%3Acrossref.org&rfr_dat=cr_pub%3Dpubmed 

18.10.2023 | 08:30 Автор: Тео Насър / @Edin.Tatko В играта спадат всички изкуства и занаяти, но при тях имаме продукт, който може да се използва. Като деца, ние живеем в абстрактна и чиста от интелектуални процеси среда. Намираме се в иносказателен, сангвиничен и изпълен с приключения свят. Там всеки предмет е играчка и пре-много от действията ни са игри. Имитирането на родителите как готвим, чистим, дори как се караме на домашния любимец детето след това имитира пред плюшената аудитория. Концепцията на игровизацията е - да превръщаме действия, нужни за живота на децата, в игри. По този начин полезните навици или умения се втъкват в личностния инструментариум на детския характер.  В игрите съставяме правила, които да се основават на социални, природосъобразни и морални принципи. С такъв подход подрастващите всеки ден се учат на действителни ситуации и подход за справяне с тях. Например: Всички сме запознати с всеизвестната игра музикален стол. Столове наредени в кръг, пианист/ка свири и децата обикалят около тях. Когато музиката спре, всеки търси столче и който остане без такъв - детето излиза и се премахва един от столовете.  Това е игра, която забавлява децата, но да бъдем честни, те се забавляват от множество неща. Фактът, че нещо забавлява децата невинаги го прави уместно за използване. Музикален стол е конкурентна игра, в същото време учи на внимание, но и предизвиква спорове. Предразполага побутване, себезаявяване, комбинаторно действие (музика-движение), мисъл и действие в перспектива, ловкост и т.н. и т.н. Всички тези умения са потенциални в подобно занимание. Нуждаем се само от столове, пиано(музика), преподавател и деца. Понеже тази игра е свързана повече със забавление, да направим контраст с друга, която има малко повече философска нотка в нея: Десет деца в кръг, с лице към кръга. В ръце пред тях всеки държи по един обикновен прът. При сигнал от учителя, всеки се мести вдясно (обратно на часовниковата стрелка), оставяйки своя прът в изправено положение и стремящ се да улови чуждия при движението си, без пръта да пада. Повтарям, оставям своя прът, доколкото е възможно изправен и грабвам чуждия, преди да е паднал. В часове по физкултура използвам тази игра с условията - "Когато преминете това изпитание, ще ви дам следващата игра". Това мотивира учениците да се обединят и да приложат различен тип разсъдък. Започват се разговори, стратегии, аз ги спирам казвайки: "Прекрасно, сега правите един опит след разговорите ви и повече говоренето се забранява. При всяка приказка започвате отначало." Вече им давам да работят в друга равнина, отделена от вербалната.  Разглеждайки заниманието имаме:  - отборна работа- търпение - креативност- ловкост - издръжливост- концентрация- борбеност- поетапно разширяване на търпимост Качества и придобивки в характера на учениците, които във възрастна среда ще послужат за критично формиране на възгледи и справяне със ситуации. Това и желаем игрите да развиват в младежта игровизация на ситуации, извлечени от потенциално реални събития в бъдеще. Често като родители и педагози, ние игровизираме напълно интуитивно, тогава не е нужен всичкия този разсъдъчен процес. Играта впуска всяка по-сложна концепция в движение, децата се осланят на това и ние имаме, колкото и странно да прозвучи, задължението да играем и игровизираме с тях.

13.10.2023 | 08:00Автор: Никола Колев / @tubicub Всеки, родил се на този свят, има удоволствието да бъде обвит както от родителски грижи и любов, така и от куб играчки. Вдъхвайки живот на всяка от тях с прашинка въображение, детето учи за нещата от живота, как да се впише и израстне. От простото парченце дърво, бивайки веднага внедрено като пистолет и стрелящо с летящи снаряди, до виртуалната реалност на множеството технологични приложения, играчките са изминали дълъг път и са се развили неимоверно. Време е да си направим малко приключение, скачаме в нашата машина на времето и нека проследим техния живот. Детските играчки в миналото От както човек съществува той твори, бори се за оцеляването си, но и се забавлява. Също така безгранично отдавна се е зародило и въображението на деца. Нямали лукса на добре оформените играчки, развитите фирми, създаващи филмчета и истории по персонажите, мъниците сами сътворявали тези светове. Едното остро камъче ставало на стрела, докато по-голяма кора на дърво се превръщала в миг в щит. Кукли се правили от козината на домашното животно, а имената им сами идвали от пъстрите малки умове. С часове забавата не спирала, оплетена в най-прости за възрастното око предмети. Тази наша черта, това наше въображение и до днес е останало. Въпреки забързаността и еволюцията на ежедневието ни, все още в нас тлее тази пъстрост и творчество. От малки сътворяваме сами своите светове. Общуваме с децата пред блока, играейки си на общество. Създаваме магазини от кални пици и бижута от камъчета. А есента е сезона на богатствата, защото всяко листенце се превръща в ценна паричка и с нея можете да се нагостите за вечеря с пай от дъждовни червеи или торта от цветя. Детските играчки и навлизането на технологиите Телепортираме се известно време напред, накъде край нашето настояще. Озоваваме се в свят, който до известна степен се е отдалечил от природната си същност. Рядко ще подарим на детето си шантаво изглеждащо камъче или ще вдъхнем живот на изоставена клечка. От една страна нямаме време да дадем шанс да видим тези ликове у предметите, от друга е много по-достъпно просто да попазаруваме. На ръка разстояние се намира невероятна библиотека от огромна селекция от специално подготвени играчки. Имаме на разположение кукли, коли, конструктори, дървени, пластмасови играчки, такива с филчета, книжки, с две думи - играта вече е създадена. Заместваме нуждата от въображение с тази от средства за достъп до това улеснение. Но дали реално помагаме така на детето?  Малчуганите са невероятни създания. Те са като бяло платно, все още неопетнено от общността, в която живеем. Дори и да ги дарим с най-готините и цветни играчки или да ги оставим с часове пред огромни екрани, те ще дадат живот на всичко покрай себе си. Ще скочат смело в някоя локва, преплувайки океан. Ще погалят улично коте, укротявайки див африкански тигър. Те ни подсказват, че въпреки всичките технологии, с които един възрастен живее и се опитва да ги залива, могат да ни върнат към корените ни. Затова е ред за иновации.  Мястото на иновативните технологии Усеща се нуждата от промяна. Както от страна на родителите, така и от производителите на играчки. Вече не е така лесно просто да захвърлим детето си на грижите на бабите и дядовците или да оставим екрана на таблета да образова мъника. Нужен е баланс. Технологията не трябва да бъде отричана, защото тя ще следва подрастващия човек през целия му живот. Не бива да убиваме в зародиш и този пламък на въображение, посредством цветни осветени пиксели. Тук е ред на компромис и на работа ръка за ръка. Време е технологията да помогне на въображението да пламти по-ярко от всякога. Време е да се намерят  други способи за изработването на детски играчки със силата на новостите, открити от човечеството. Отминават годините на еднотипните производства, целящи на първо място печалба и масовост. Отварят се нови пазарни ниши, които целят да дават повече качество, повече гориво за този огън. Използването на природни материали, методики и техники за направата играчки не е било по-достъпно.  За щастие има работливи глави, които не избират лесния път, а са се устремили към щастието на децата и възраждането на натуралните способи. Такива сме ние Гасочетата. Нека се потопим в идеята на едно от тях за създаването на един напълно Нов свят. Време е за… Поглед през очите на един нов Свят - този на ТубиКуб Като създател и пръв съжител на Света на ТубиКуб за мен е удоволствие да разкрия портала на това място и как то се вписва в нашата тема. Благодарение на новооткрити технологии и силата на нашето общество, до нас полека-лека достигна мощна на 3д принтирането. Замислено за направата на всякакви джунджурийки - от модели на покемони до протипи на машинни части - това следващо ниво на производството отвори възможността Светът на ТубиКуб да нахлуе в Нашия. Използвайки био материалът PLA, който е на основата на царевично нишесте и захарна тръстика, малко инженерни познания и шепи, шепи въображение и здрав труд бе сътворена всяка кубеста играчка. Но тя не е просто артикул, чакащ в лъскава кутийка на щанда. Не! Всеки ръбест си има своето персонажче, своята роля в историята на Света. Не се предлагат на децата точно острите камъчета, за които стана дума по-рано, а баланс. Играта тип конструктор позволява както използването на сътворените вече герои, така и направата на всякакви нови шантави форми. Материалът и технологията се хармонизират от нуждата за връщане към природното и технологичната сила на сегашното. Това, обобщено с мощта на въображението на всеки малчуган, прави този нов Свят една иновативна алтернатива на детските играчки. Полага основите на тяхната обич към живота, към цветното, но и към натурата и машините. С една дума - баланс.

20.09.2023 | 07:00Автор: Кристина Малинова / @Kristina.i.ma Как неврологичните процеси оформят малките деца Играта е съществен аспект от детството, който често остава незабелязан като дълбока форма на обучение. Освен смеха и забавлението, които играта носи, тя е сложен когнитивен и неврологичен процес, който значително влияе върху развитието на детето. В тази статия ще разгледаме какво казва науката за играта, както и ще изследваме как неврологичните процеси оформят малките деца. От пластичността на мозъка, до ролята на въображението, ще разкрием забележителните начини, по които играта насърчава физическото, когнитивното, и емоционалното израстване в ранна детска възраст. Развиващият се мозък: площадка за неврони Мозъкът е динамичен орган, който претърпява бърз растеж и развитие през ранните години на детето. Една от ключовите концепции в разбирането на науката, която стои зад игрите е невропластичността - забележителната способност на мозъка да се променя и адаптира в отговор на преживяванията.(1*)  Играта е мощен двигател на невропластичността. Когато децата участват в различни игри, мозъците им формират и укрепват невронните връзки. Този процес е от съществено значение за ученето и развитието на умения, които несъмнено са необходими в следващите етапи на техния растеж. Игровите дейности, като редене на конструктивни блокчета, рисуване или преструване, активират различни области на мозъка. Изграждането на кула от блокчета ангажира зоните за пространствено мислене на мозъка, докато въображаемата игра активира региони, отговорни за креативността и решаването на проблеми. Тези дейности стимулират производството на невротрансмитери като допамин, които играят решаваща роля в мотивацията и възнаграждението, правейки децата по-нетърпеливи да изследват и учат чрез игра. За това, когато става въпрос за избор на играчка, за Вашето дете, заложете на качеството и смисъла, които стоят зад играчката. Моята препоръка за всяка възраст и незавсисимо от различията и индивидуалните нужди на детето, са играчките на BAVVIC. Това са отворени дървени градивни блокове със сензорни силиконови конектори, проектирани от архитект, направени от родители и експерти. Играчката активно способства за развиване на различни компетенции, включително когнитивни умения, моторика, пространствено въображение, решаване на проблеми и творческо мислене. Продължителната игра с BAVVIC предоставя възможност за усъвършенстване на концентрацията, сътрудничеството и уменията за изграждане на социални връзки както за деца, така и за възрастни. Тази играчка може да бъде използвана максимално ефективно от всички. За това и друг важен фактор при избора на играчка е времето, в което родителят ще остане ангажиран с това да играе с детето си. За това препоръчвам на родителите, не само да изберат правилната играчка, а и да прекарат поне 20 мин. в игра с детето/децата.   Двигателни умения и физическо развитие Със сигурност не е минал ден, в който да не сте се чудили от къде детето Ви намира толкова енергия? Мечтаете си да отидете на детската площадка и просто да поседнете на някоя пейка, докато детенцето си играе с някоя играчка спокойно. Разбира се, че този „еднорог“ още никой не го е видял, но не се притеснявайте, всичко това е напълно нормално, очаквано и най-вече важно за развитието на Вашето дете! Скачане, тичане, катерене, всички тези физически дейности, играят важна роля в развитието на двигателните умения на детето. Тези дейности ангажират малкия мозък (cerebellum), частта от мозъка, отговорна за координирането на движенията (2*).  Докато децата играят и изследват физическата си среда, те усъвършенстват двигателните си умения, подобрявайки баланса, координацията и пространственото съзнание. Освен това играта насърчава отделянето на ендорфини, които не само подобряват настроението, но и помагат за намаляване на болката и дискомфорта (3*). Това обяснява защо децата често проявяват устойчивост и способност да се възстановяват от леки наранявания по време на активна игра. Като цяло, физическата игра насърчава здравословния растеж и физическото развитие на децата.   Когнитивно развитие: Силата на играта с “преструвки“ Един от най-интригуващите аспекти на детската игра е играта на “преструвки”, при която децата се потапят във въображаеми светове, приемайки различни роли и сценарии. Този тип игра не е просто бягство от реалността; това е когнитивно упражнение с дълбоки неврологични ползи. Играта на „преструвки“ включва няколко когнитивни процеса, като използване на памет, решаване на проблеми, и абстрактно мислене. Когато едно дете се преструва, че е лекар, който лекува пациент, то практикува емпатия, критично мислене и вземане на решения. Префронталният кортекс (PFC),  който е и изпълнителният контролен център на мозъка, участва активно в управлението на тези сложни процеси по време на такъв тип игра (4*).  Всички сме виждали как малчуганите могат за частица от секундата да изпаднат в криза (т.нар. „tantrum”)  само защото сте им отрязали банан, а не сте им го дали цял, или просто защото нещо е станало или не е станало както те си го представят. Според научните изследвания това се дължи на липсата на добре развит префронтален кортекс. Още от 2 годишна възраст започва развитието на тази част от мозъка, като пълното развитие приключва на около 26 годишна възраст (5*).  За да подпомгонем на децата да се справят с липсата на контрол върху емоциите им, е важно ние да моделираме спокойно повдение, както и техники за справяне със силните емоции. Подкрепящото отношение в този момемнт е ключово за начинът, по който детето Ви ще се научи да овладява емоциите си. А за да подпомогнем развитието на тази толкова важна част от мозъка, можем да използваме подходящите играчки, с които те да се чувстват максимално близо до това да бъдат като мама и тати. За тази цел препоръчвам играчките на ERZI. Проектирани и произведени в Германия, ERZI предоставят прекрасна гама от реалистични и много детайлни миниатюрни дървени хранителни артикули. От пица до печен хляб и яйца, та дори и пържено пиле, децата могат да избират от широка селекция от храни и хранителни продукти, докато стават главни готвачи в собствения си малък преструващ се свят на „кулинари“. Малчуганите ще могат да Ви направят суалата, или да Ви почерпят с чай от мента, докато се наслаждавате на техните умения. А за децата, усещането, че правят неща, които правят и възрастните е ключово в тяхното развитие. Освен това играта с преструвки подобрява езиковото развитие при проговарящите или вече проговорилите. Децата участват в диалог, разказват истории и преговарят с другарите си, разширявайки своя речников запас и комуникационни умения. Това лингвистично развитие включва зоната на Вернике и зоната на Брока, два критични езикови центъра в мозъка (6*). Емоционална регулация: Навигация в социалната динамика Играта е чудесен инструмент за социално взаимодействие. Когато децата участват в групова игра, те научават основни социални умения, като сътрудничество, емпатия и разрешаване на конфликти. Лимбичната система, емоционалният център на мозъка, играе централна роля в тези социални взаимодействия (7*). Чрез играта децата се учат да разпознават емоциите в себе си и другите. Те практикуват емпатия, като поемат различни роли, представят себе си в ситуации на другите и разбират техните емоции. Експертите вярват, че определена структура в човешкия мозък изпълнява съществена функция във връзка с това как човекът усеща, обработва и разпознава своите емоции. Тази структура се нарича "амигдала" и се състои от неврони, приличащи на формата на бадем (8*).  Всъщност интересното е, че терминът "амигдала" произлиза от думата "бадем" на гръцки. Изследователите са установили, че амигдалата изиграва ключова роля при обработката на емоции като страх, удоволствие и гняв. Освен в тези случаи, тя има също така важна функция във възприемането на емоции при другите, особено такива, които са свързани с оцеляването. Но това не е всичко. Тази група неврони също определя кой тип спомени се запазват в мозъка Ви. Експертите смятат, че емоцията, свързана с дадено събитие, влияе на решението кои спомени ще останат запазени в паметта и кои не. И така по време на игра амигдалата, ключов играч в обработката на емоциите, става по-настроена към социалните сигнали, помагайки на децата да развият емоционална интелигентност. Освен че насърчава емпатията, играта учи децата как да се справят с конфликти. Когато възникнат спорове по време на игра, те активират своя префронтален кортекс, за да преговарят и намират решения, засилвайки уменията си за разрешаване на проблеми и конфликти. Тези емоционални и социални умения са безценни и се запазват за целия живот. Играта, както ни показва науката е не просто забавление, а жизненоважен компонент от развитието на детето. От насърчаване на невропластичността и развитието на двигателните умения до подобряване на когнитивните способности и емоционалната регулация, играта е холистично образователно преживяване. Разбирането на неврологичните процеси, които са в основата на играта, може да насочи родителите, и хората, които се грижат за децата, както и преподавателите в осигуряването на обогатяваща среда, която подпомага техния пълноценен растеж. Така че следващият път, когато видите дете, ангажирано с въображаема игра или тичащо радостно из парка, не забравяйте, че мозъкът им става все по-развит със всяка следваща стъпка. А както знаем, ползите от активния начин на живот са безрбой, и се отнасят и към възрастните. Така, че всеки път си примпомняйте, че в момента мозъкът Ви се усмихва! Усмихнете се и Вие!Източници: 1* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK557811/ 2* https://www.researchgate.net/publication/228076895_The_Function_of_Play_in_the_Development_of_the_Social_Brain 3* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3104618/ 4* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6157748/#:~:text=%E2%80%9CEarly%E2%80%9D%20prefrontal20cortex%20development%20is,associated%20with%20developmental%20disorders%20can 5* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3621648/#:~:text=The%20development%20and%20maturation%20of%20the%20prefrontal%20cortex%20occurs%20primarily,helps%20accomplish%20executive%20brain%20functions 6* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4437268/ 7* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2917081/ 8* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8228195/ 

06.09.2023 | 18:00Автор: Кристина Малинова / @Kristina.i.ma Образователната система във Финландия: Уроци за подобрение на българската образователна система   Когато става въпрос за предоставяне на качествено образование, парите не са всичко. Интересното е, че някои от страните, които харчат най-много за образование, като Съединените Американски щати, не са непременно страните, които показват най-добри резултати. (1*) Вероятно всички сме чували, че Финландия се слави като държавата с най-добра система на oбразование. Близо 5% (2*) от брутния вътрешен продукт (БВП) на Финландия се харчи за образование, което е по-малко от съседните Норвегия и Швеция, както и от други страни като Южна Корея, Бразилия и Колумбия. Това се равнява на малко над 10 000 долара (около 18 000 лв.) на студент, което е почти средно за страна от Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (ОИСР). Може би не сте се замисляли, но образованието е един от най-добрите начини за премахване на крайната бедност. (3*) Увеличаването на достъпа до образование може да доведе до по-силна икономика, намаляване на неравенството, и дори да предизвика действия в областта на климата – три от най-важните глобални цели за устойчиво развитие, набор от 17-те принципа за прекратяване на крайната бедност до 2030 г. (4*) Иновативните подходи на Финландия от които можем да взимаме пример включват: Гъвкавост и доверие: Един от основните аспекти на образователната система във Финландия е гъвкавостта и доверието, които се предоставят на учители и ученици. Учителите имат по-голяма автономия в учебния процес, което позволява на тяхната професионалност да се развива. Този подход насърчава креативността и иновациите в обучението. Ученически центриран подход: Финландската образователна система се фокусира върху учениците като главен актьор в образователния процес. Учебните програми са разработени с оглед на индивидуалните нужди и интереси на учениците. Този персонализиран подход помага за насърчаване на мотивацията за учене и развиване на умения за самостоятелно учене. Професионално развитие на учителите: Успехите на учениците във Финландия се дължат и на високия стандарт за подготовка и професионално развитие на учителите. Професионалните стандарти са високи, а критериите за избор на учители са строги. След придобиване на работната позиция, учителите продължават да се развиват чрез обучения и обмен на опит. Оценяване на учениците Във Финландия оценяването се фокусира по-скоро върху разбирателството и приложението на знанията, а не толкова върху натрупването на факти. Учениците се оценяват чрез разнообразни методи, включително изготвянето на портфолиа, проекти, и различен вид дискусии. Този подход подпомага развитието на критично мислене и решаване на проблеми. _____________________________________________________________________________________ Как изглеждат нещата в България и какво можем да променим? Разбира се, на теория всичко звучи лесно и прекрасно, но на практика винаги е по-сложно. Въпреки това, ако оставим нещата само в ръцете на политиците, наистина каузата ни ще е загубена. За това, всичко може да започне от вкъщи и примера, който родителите дават на децата си, и то от ранна възраст. Преди известно време разговаряйки с баба ми една вечер ѝ обеснявах как съм приключила с четенето на „Малкият принц“ на тогава 40-дневното ми бебе. Тя беше в шок – „Ама, то не разбира, защо си губиш времето?“ А днес, когато той е на почти 2 годинки с умиление гледа как сам сяда в ъгълчето си за четене и разлиства книжки, сочи и показва любими предмети и герои. Други родители се чудят, защо тяхното дете не чете, когато те не са прекарали никакво съществено време с него възпитавайки този навик. Идвайки отново на темата какво можем да научим от Финландия, примерите са много. Споменах гъвкавост и доверие. В България гъвкавостта при оценяването на един ученик, и автономията, която се дава на учителят е почти нулева. Децата са с различни потребности, различни темпове на развивитие и още повече са различни личности. Виждали сме достатъчно примери на не толкова добре справящи се ученици, който в последствие стават успешни възрастни хора, и много добре справящи се ученици (поне по оценки), които в последствие не постигат нищо съществено. Основното тук е в каква образователна среда ще попадне детето и какво ще получи като пример на поведение и отношение от учителят. Но ако учителят е притиснат от безкрайните правила и ниско заплащане, за него гъвкавостта надали ще е от голямо значение и възможността да се даде добрият пример остава на заден план. В класната стая на Финландските учители няма инспекции от всестранни институции, и това е така от 90-те години на миналия век. Те не са задължени да подготвят учениците за стандартизирани тестове, което им дава повече гъвкавост да преподават на учениците уроците, които смятат за подходящи. (5*) И въреки значителните различия между Финландия и България, има определени уроци и принципи, които можем да приложим в българската образователна система: Разработване на учебни програми, които се фокусират върху нуждите и интересите на учениците, за да ги мотивират да учат.Когато учех средното си образование в Канада бях доста изненада да разбера, че имам само 4 задължителни предмета, а всички останали, общо около 10 бяха избирателни. Така през цялото си средно образование посещавах клас по танци, както и такъв по театър. Изнасяхме богата програма и оценката ни се базираше на финалното изпъление на дадената ни роля в постановката. Тези класове получаваха същият кредит, като този по математика. На всеки ученик се назначава т.нар. “counselor” (най-сходно до ментор според мен), който ти помага да съставиш индивидуален за теб план за всяка учебна година. Тогава не си давах сметка колко ценно е това, докато не се върнах в България и не завърших образование и тук. Професионално развитие на учителите: Въвеждане на програми за професионално развитие на учителите и подкрепа за постоянно обучение. Лично аз смятам, че имаме невеороятни и доста подценени учители и се радвам да видя, че все пак има такива които се опитват да върнат ентусиазма в класната стая. Учителят трябва да бъде досегаем, той трябва да има възможност да се развива, да награжда и да твори. Във Финландия учителите се третират като кралски особи. Да станеш учител във Финландия е доста конкурентен процес, като само 7% от кандидатите са приети в най-добрата програма за преподаване в страната. С други думи има оргомен стимулза желаещите да станат учители да искат тази професия. За съжаление, в България думата учител все още се асоцира с къртовски труд и ниско заплащане, с което намаляват и желаеещите млади хора да се развиват в тази професия, да не говорим за вече по-възрастните такива. Промяна на акцента от знания към умения, използване на разнообразни методи на оценяване и акцент върху развитието на критично мислене. Съществува постоянна дискусия около това до колко преподаваната информация в учлище всъщност е приложима в реалният свят.И макар и да помня доста малко от образованието си в България (което е било до 9-ти клас), си спомням как учехме подробно информация за всеки континент, държавите в него, столиците и реките в час по география. Популярно стана да се питат хора по улицата, по-често не-европейци, в социалните медии да назоват 3 държави в Европа. В общия случай почти никой не успява. И тук идва въпросът – това не им е било преподавано, или просто са забравили, или може би са се притеснили от камерите и за това не са казали правилните неща? Няма как да знаем, но като зрители ние често се възмущаваме, че на тези хора им липсва обща култура. И според мен истината е някъде там по средата. Важно е да имаме т.нар. „обща култура“, но тя включва ли подробно обяснение на косинус и синус по геометрия, или това трябва да бъде запазено само за хората, които искат да го научат? Един интересн пример в образователната система на Финландия е как учителите имат правото да формират начина, по който децата се запознават с фалшивите новини и медийната грамотност. В уроците по финския език, както и още в детската градина, се включват активности, които насърчават разбирателството на децата към медийна информация. Така например, децата гледат видео, което представя невярни сведения за нов вид пингвини, след което трябва да анализират и обяснят защо това не е вярно. (6*) С израстването им, учениците започват да използват интернет за подготовка и представяне на домашни задачи. От първи клас се качват материали в онлайн училищна стая, а по-късно, във втори клас, децата започват да четат новини от интернет и да пишат текстове, свързани с тях. Според учителите, един от важните уроци, които се предават, е как да се проверява информацията за нейната достоверност. Децата се научават да търсят повече източници, които потвърждават информацията, и се обучават да разпознават фалшиви новини чрез примери със снимки от такива статии. Обучението не се ограничава само до текстови материали. Учениците анализират и видеа от платформи като TikTok, където също може да се намери дезинформация. Също така, се провеждат упражнения, при които децата манипулират снимки и видеа, за да разберат как лесно може да се извършва такава манипулация. Финландските учители имат голяма свобода в планирането на образователните дейности, което позволява насочване към подходящите методи за обучение за всяка група деца. Така се стимулира активното участие и разбирателство на учениците към медийната информация. Образователната система във Финландия е успешна благодарение на гъвкавостта, доверието, ученическия центриран подход, професионалното развитие на учителите и иновативните методи на оценяване. И това е само част от пълната картинка на тяхното образование. Децата им играят повече навън, от ранна възраст се запознават с практически умения, насърчава се играта с различни сензорни игри и всичко се прави с мисъл за индивидуалното дете. Не се насърчава среда на постоянно сравнение и се дава възможност за творене без ограничения. Учителят ти държи ръката, но крачките правиш ти. Ако България може да научи от тези принципи и да ги приложи, никой няма да загуби. И тук не говорим за тотално изкореняване на образователната ни система, а за постепенно надграждане и обогатяване. Постоянното стремление към подобрение и промяна е ключът към създаването на по-добра образователна система в страната, а всичко това, започва с всеки един от нас. Бъди добрият пример!  Източници: 1*  https://www.cbsnews.com/news/us-education-spending-tops-global-list-study-shows/ 2* https://data.oecd.org/eduresource/public-spending-on-education.html 3* https://www.globalpartnership.org/blog/5-ways-education-can-help-end-extreme-poverty 4* https://www.globalgoals.org/ 5* https://www.theguardian.com/education/2015/jun/17/highly-trained-respected-and-free-why-finlands-teachers-are-different 6* https://www.svobodnaevropa.bg/a/dezinformatsiyata-finlandiya-uchilishta/32510427.html   

04.09.2023 | 18:00Автор: Тео Насър / @Edin.Tatko Децата учат за света чрез сетивата и емоционалните си преживявания. Всеки предмет, до който стигнат детските ръчички, мигновено се превръща в играчка - лъжица, термос, щипка. А какво е играчката всъщност? Пособие, което детето използва, за да си създаде занимание. Щом детето вложи фантазията си в даден предмет, играта започва. Играчката става почти личност за детето: - Герой – едно дървено кръгче може да бъде топка, бонбонче, семенце и т.н.- Възможност за връзка с друг предмет – палка за барабанче, бутало, кран и др.- Хамелеонен предмет, превръщащ се във всичко възможно (чук, отвертка, търкало, и пр.) За мъниците няма значение дали предметът е част от кухнеския плот, килера с препарати, чекмеджето с документи или гардероба. Благодарение на детското въображение, предметите оживяват в играчки. Да кажем, че един предмет е тежък и няма помръдване. Детето без проблем открива, че още става за търкаляне, за ударен инструмент или просто за седене. Стига да имаме интерес как сетивата на децата се развиват в ранна възраст, ще разберем какъв вид играчки да им предложим. Например:  Зрението при децата не е така ясно отделено и фокусирано,както при възрастните. То не успява да обхване фрактални образи. Затова е хубаво играчката да бъде с топли и меки преливки на цветовете. Възприятието за допир е много силно при деца на възраст между 0 и 4 години. Това е и периодът, през който те трупат материал за съжденията си в бъдеще. По тази причина се препоръчват играчки от естетвени материали като дърво, вълна, памук, месинг, лен, бронз, хартия, пчелен восък, слама и др. Обонянието е от сетивата, които децата не могат да контролират избирателно, понеже е обвързано с жизненоважния процес на дишане. Ако го сравним с допира, детето може да пусне играчката и да си тръгне, но ако се намира в помещение, където трябва да диша миризмата на полиестер и пластмаса, то несъзнателно поглъща частици,особено при по-евтини детски артикули. Вкусовото сетиво също е често ангажирано по време на игра. Децата лапат различни предмети, защото търсят всячески да опознаят околната си среда. Възрастните сме наясно, че средата може да се изучава по много други начини, но на децата им е нужно малко повече време, за да го приемат. Лапането на предмети е обвързано и с израстването на зъбките. Естественият материал позволява на децата безопасно да изследват света и да си създават ясни представи за него. Мнозина се заблуждават като мислят, че слухътняма ясна роля при ползването на играчки от разнородни материали. Когато детето навърши 7-8 месеца, започва да изучава съдържанието на предметите и ги удря един в друг. По този начин разбира за съдържанието им, за езика им, какво ‘‘казват‘‘ играчките. При звука на две дървени играчки, удрящи се една в друга, се чува мек и приятен, плътен звук. Месинговите играчки пък придават звънлив звук на играта. Пособията за игра трябва да вдъхновяват фантазията и въображението. Играчката носи голяма отговорност, защото вместо да пренасища, тя трябва да оставя пространство на детето. Едно тиганче или количка с прост цвят, позволяват на детето да наложи своя образ чрез фантазията си върху играчката. Съвремените играчки са пълни с ясни очертания и твърди цветове, което оставя ограничена възможност за проявата на изобретателност. Ролята на играчката е да подпомага изграждането на образ, а не да го насилва. Истинността на играчката също е съществена. Играчките са пособия за извършване на дейности, които ще бъдат част от ежедневието на децата като възрастни (кухненски сет, животинки, плодове, метличка, боички, обръчи, кукли и т.н.). По тази причина е добре игровите предмети да имат връзка с реални теми от живота. Сред най-важните качества на играчката е тя да бъде естетически издържана. Тогава детето попива от красотата й и се старае да я търси и създава в игри и занимания. Играчки с нереалистичен изглед и неприятни за окото могат да пречупят възприятието за красота. С такава цел търсим мекия цвят и по-малко подробности с контури и ъгли. Играчките са всичко друго, но не и игра-работа. Те са малки помощници със съществена роля в отглеждането на децата в хармония, красота и истина.