11.01.2024 | 08:30
Автор: Тео Насър / @Edin.Tatko
Седемгодишно дете се обръща към родителя си и пита: „Защо бобрите строят бентове?“ Това е типичен въпрос, роден от любопитството на децата спрямо живота. Родителят трябва да помисли как да отговори на този въпрос. Ще опиша два възможни сценария.
Сценарий първи
„Това е много интересен въпрос. Всички животни се раждат с инстинкти. Инстинктът е като вътрешен глас, който казва на животните какво да правят във всеки един момент. Инстинктът на бобъра е да строи бентове. Бобърът не мисли за това, той просто го прави. По същия начин, по който червеят се заравя в почвата. Този инстинкт се е развивал в продължение на хилядолетия чрез процес, наречен естествен подбор или еволюция. Чрез този процес животните с благоприятни качества и поведение са били животните, които са имали най-голям успех и, следователно, са оставили най-много потомство, за да повторят и дори да подобрят тези успешни черти. Успешните предци на бобрите били тези, които имали естествена склонност да гризат дървета и да създават езера. Язовирите създават езера с вода, в които бобрите също могат да строят хижи, за да отглеждат своите млади в безопасност. И така, бобърът строи бентове поради инстинкти, които са били усъвършенствани в продължение на хилядолетия в процеса на еволюция."
Втори сценарий
„Това е много интересен въпрос. Бобърът се вслушва в гласа на горския дух. Горският дух знае, че понякога е добре за реката да забави и дадени местенца да се превърнат в голям басейн или езерце. Горският дух избира място, където това да се случи и след това шепне на бобъра. Казва му къде да отиде и какво да прави. Бобърът отива на мястото и започва да работи усърдно, защото е един от най-трудолюбивите работници в гората. Той започва да гризе дървета и да използва тези дървета, за да построи язовир. Бавно язовирът започва да работи и водата се издига в езерце. Когато водата се покачва, бобърът може да достигне до повече дървета, точно до водата. Когато се добавят повече дървета, басейнът става все по-голям и по-голям. С течение на времето, язовирът ще стане доста голям и много здрав. Разбира се, духът на гората награждава бобъра. Той позволява на бобъра да изяде цялата кора от дърветата, които са паднали. Също така прошепва на бобъра, че басейнът сега е негов дом. Бобърът построява хижа в басейна и създава семейство. Язовирът предпазва бебетата. Докато семейството на бобрите живее там, бобърът постоянно се грижи за язовира, като прави ремонти, когато има нужда. Духът на гората иска язовирът да издържи много години, защото осигурява добър дом и добра храна за много животни освен за бобъра. Патиците, например, обичат да намерят хубав голям язовир, в който да плуват и да се хранят. Много по-лесно е да научите малки патета как да плуват там, отколкото в бързо течаща река. Костенурки, жаби, саламандри, дори голям огроомен лос - толкова много животни се възползват от язовира на бобъра. Дори сухоземни животни, като мечката например, ще намерят различни растения за ядене, растящи по бреговете на язовира, защото бобърът е изчистил толкова много дървета. Бобърът не знае всички тези неща, разбира се. Знае само, че духът на гората казва да се построи езеро. Духът на гората е този, който знае колко прекрасно ще бъде езерото за толкова много различни същества в гората."
Тук НЕ е въпросът кой отговор е най-точен. Въпросът е, кой отговор е най-полезен за малкото дете. Отговорът в сценарий 1 е верен, но ако позволим на детското въображението да предаде истинноста в разказа, тогава такъв е вторият сценарий.
Сценарий А е обяснение, той се придържа към научната информация, каквато може да се намери в колекция от енциклопедии. Разбира се, така се стига до брега на въображението, като се внуши, че инстинктът е като вътрешен глас, но всъщност не се потопи в иносказателност. Беше далеч от всичко фантастичното, което „обясняващият родител“ се осмели да предложи.
Сценарий Б е пълен с въображение. Той обгръща фактическата истина в една история, към която детето може най-лесно и най-охотно да се присъедини. Тя предава истината в една история, която оставя поле за въображението на детето. Самата история оставя място на детето да се чуди: На кого друг говори Духът от гората? Как звучи гласът на Горския дух? Могат ли всички животни да чуят този глас? Мога ли аз да чуя този глас? С такъв въображаем отговор детето започва да вижда как една екосистема е удивително организирана. Този вид разбиране не изисква да се използва думата „екосистема“. Името и дефиницията на екосистема нямат значение в такъв ранен етап на обучение. Това са две абстракции, които могат да бъдат научени по-късно. За малкото дете това, което има значение, е да има жива картина, в която чудото се случва. Не казвам, че човек не може да каже думата екосистема на малко дете.
Това, което казвам е, че повечето възрастни попадат в коловоза на терминологията, дефинициите и сухите обяснения, когато използват „ключов речник“ в ситуации като тези. Речникът е много по-маловажен от пълното разбиране на действителния жизнен комплекс, който всъщност е екосистемата. Детето, което има този вид разбиране, което е живяло с дълбоко чувство на удивление и любопитство за това как работи, това дете лесно ще асимилира терминологията и определенията по-късно. Такива абстракции обаче не са отправните точки.
Някои ще протестират, че заблуждаваме детето с такива фантастични образи, това само по себе си е лишена от въображение гледна точка. Историите за Дядо Коледа, феята на зъбките, Великденския заек и други културни истории, които се разказват на децата, не се обезсмислят, когато детето порасне и научи, че това е въображение. Днес разбирам, че Дядо Коледа е въображение на веселие и щедрост, които идват по време на годината, тук в северното полукълбо, когато естественият свят е студен, тъмен и дремещ. Със сигурност имаше чувство на загуба, когато разбрах, че никога няма да хвана Дядо Коледа от плът и кръв да изскача от комина. Тези видове загуби на невинност са част от израстването. Не съжалявам, че бях дете, нито съжалявам, че станах възрастен. Историите, които изпълниха душата ми като дете, все още са ми скъпи, дори сега да не вярвам, че са истински разкази за исторически събития във физическия свят. Те изпълниха младостта ми с топлина, радост и чудо. Те ми дадоха въображения, които за младата ми душа и младия ми ум бяха най-добрите възможни детски площадки. Нито за секунда не се съмнявайте, че детските площадки са жизненоважни.
За да не попаднем в категорията на сантименталистите обаче, не трябва да се спираме просто на подчертаването на топли чувства на удивление в детството. Има и друг, може би още по-важен аспект на въображението. Има много практични причини защо силните и добре развити сили на въображението са необходими повече от всякога днес. Като индивиди, като общности и като вид, ние сме изправени пред проблеми, които трябва да разрешим. Независимо дали вярваме, че проблемите са животозастрашаващи или просто се нуждаем от подобряване на живота, всички можем да признаем, че проблемите и предизвикателствата са изправени пред нас в личен, местен и глобален мащаб. Интересното при проблемите в реалния свят е, че те не са толкова лесни за решаване, колкото типичните математически задачи. Проблемите в реалния свят изискват изследване за придобиване на перспективи, правене на сравнения, оценка на дадени данни и разглеждане на възможни варианти.
Въпреки че много от тези дейности изискват интелект, последната стъпка изисква въображение. За да се разгледат възможностите - всъщност, да се открият варианти, които все още не са предложени - изисква човек да види неща, които все още не съществуват. Революционните открития и иновации се постигат от тези, които отказват да бъдат ограничени от това, което вече е. Такива неща се постигат от тези, които могат да видят други възможности. С развитата сила на въображението те могат да видят образи на „нереалното“.
"Въображението е по-важно от знанието, тъй като знанието е ограничено до всичко, което знаем и разбираме, докато въображението обхваща целия свят и всичко, което някога ще има да се знае и разбира."
Алберт Айнщайн
Очевидно е, че като възрастни трябва да постигнем определен баланс между действителното и въображаемото. Стъпките, които очертах, вземат това предвид. Получаване на перспективи, правене на сравнения, оценка на дадени данни - такива интелектуални стъпки като тези са критични. Те трябва да се основават на разумен и научен подход към света. Добрият баланс се постига, когато тези много практични дисциплини се срещнат с творческите и иновативни души на индивиди с богато въображение, изкуствата и науките са наистина необходими.
Така че, докато обмисляме как да зададем въпроси на друг и да предадем отговорите и информацията най-подходящо, нека винаги се стремим да намерим правилния баланс между въображение и обяснение. За малкото дете, балансът ще включва много повече въображение, отколкото обяснение. Това непрекъснато се измества към по-голямо количество обяснения за ученика в гимназията и колежа. В никакъв момент обаче балансът не трябва да бъде изключително за едната или другата страна. Най-изтъкнатите учени трябва да имат въображение, точно както най-големите художници трябва да притежават знания.