18.10.2023 | 08:30
Автор: Тео Насър / @Edin.Tatko
В играта спадат всички изкуства и занаяти, но при тях имаме продукт, който може да се използва.
Като деца, ние живеем в абстрактна и чиста от интелектуални процеси среда. Намираме се в иносказателен, сангвиничен и изпълен с приключения свят. Там всеки предмет е играчка и пре-много от действията ни са игри. Имитирането на родителите как готвим, чистим, дори как се караме на домашния любимец детето след това имитира пред плюшената аудитория.
Концепцията на игровизацията е - да превръщаме действия, нужни за живота на децата, в игри. По този начин полезните навици или умения се втъкват в личностния инструментариум на детския характер.
В игрите съставяме правила, които да се основават на социални, природосъобразни и морални принципи. С такъв подход подрастващите всеки ден се учат на действителни ситуации и подход за справяне с тях.
Например:
Всички сме запознати с всеизвестната игра музикален стол. Столове наредени в кръг, пианист/ка свири и децата обикалят около тях. Когато музиката спре, всеки търси столче и който остане без такъв - детето излиза и се премахва един от столовете.
Това е игра, която забавлява децата, но да бъдем честни, те се забавляват от множество неща. Фактът, че нещо забавлява децата невинаги го прави уместно за използване. Музикален стол е конкурентна игра, в същото време учи на внимание, но и предизвиква спорове. Предразполага побутване, себезаявяване, комбинаторно действие (музика-движение), мисъл и действие в перспектива, ловкост и т.н. и т.н. Всички тези умения са потенциални в подобно занимание. Нуждаем се само от столове, пиано(музика), преподавател и деца.
Понеже тази игра е свързана повече със забавление, да направим контраст с друга, която има малко повече философска нотка в нея:
Десет деца в кръг, с лице към кръга. В ръце пред тях всеки държи по един обикновен прът. При сигнал от учителя, всеки се мести вдясно (обратно на часовниковата стрелка), оставяйки своя прът в изправено положение и стремящ се да улови чуждия при движението си, без пръта да пада. Повтарям, оставям своя прът, доколкото е възможно изправен и грабвам чуждия, преди да е паднал. В часове по физкултура използвам тази игра с условията - "Когато преминете това изпитание, ще ви дам следващата игра". Това мотивира учениците да се обединят и да приложат различен тип разсъдък. Започват се разговори, стратегии, аз ги спирам казвайки: "Прекрасно, сега правите един опит след разговорите ви и повече говоренето се забранява. При всяка приказка започвате отначало." Вече им давам да работят в друга равнина, отделена от вербалната.
Разглеждайки заниманието имаме:
- отборна работа
- търпение
- креативност
- ловкост
- издръжливост
- концентрация
- борбеност
- поетапно разширяване на търпимост
Качества и придобивки в характера на учениците, които във възрастна среда ще послужат за критично формиране на възгледи и справяне със ситуации. Това и желаем игрите да развиват в младежта игровизация на ситуации, извлечени от потенциално реални събития в бъдеще.
Често като родители и педагози, ние игровизираме напълно интуитивно, тогава не е нужен всичкия този разсъдъчен процес. Играта впуска всяка по-сложна концепция в движение, децата се осланят на това и ние имаме, колкото и странно да прозвучи, задължението да играем и игровизираме с тях.