23.10.2023 | 19:30
Автор: Кристина Малинова / @Kristina.i.ma
Като родители, имаме задачата да подкрепяме нашите деца в развиването на техните способности. Развиването на интелигентността при децата е комплексна задача и тя далеч надхвърля залягането над учебници и насърчаването за учене и добри оценки.
Истината е, че щастието и постиженията в живота са фундаментални цели, към които всеки човек се стреми. Емоционалната интелигентност (ЕИ/EI) изпълнява ключова роля в постигането на тези два аспекта, точно както високите когнитивни способности и знанията по определени предмети. И не само. Емоционалната интелигентност има силно влияние върху установяването на здравословни междуличностни взаимоотношения и подпомага осигуряването на успешно професионално и лично развитие.
Изследванията и практиката сочат че, високият интелектуален коефициент (IQ) не винаги гарантира успех или удовлетворение в живота. Съществуват случаи на хора с изключителни академични способности, които се сблъскват с предизвикателства както на работното място, така и в личния живот. Това подчертава факта, че IQ не е достатъчен фактор за успешното преодоляване на стрес и управление на емоциите, които се изразяват, например, при важни събития като държавни изпити.
Същото се отнася и за позиционирането на пазара на труда. Хората, които се справят най-добре, често не са тези с най-високи академични постижения, а тези с развита емоционална интелигентност. Този аспект е толкова важен, че много организации използват тестове за оценка на емоционалната интелигентност при набиране на нови служители.
Изводът е, че високият интелект и специфичните знания са полезни, но не достатъчни сами по себе си. Емоционалната интелигентност играе съществена роля в нашата успешност и благополучие, и затова е важно да се отделя време и усилия за нейното развитие.
За това като родители, ние имаме не леката задача да подкрепим и подготвим децата си за реалния свят, с който ще се сблъскат. Та, какво всъщност включва EI?
Емоционалната интелигентност (EI) е критично умение, което играе важна роля в цялостното развитие на детето. Тя обхваща способността за разпознаване, разбиране, управление, и ефективно изразяване на емоциите. Научните изследвания последователно показват, че децата с по-висока емоционална интелигентност са по-склонни да имат по-добри взаимоотношения, да се отличават академично, и да се справят успешно с предизвикателствата на живота. Не е изненада, че родителите играят основна роля в насърчаването на емоционалната интелигентност у децата си. За това в тази статия ще разгледаме значението на емоционалната интелигентност в ранна детска възраст и ще минем през различните стратегии на родителите за култивиране на емоционална интелигентност.
Значението на емоционалната интелигентност в ранна детска възраст:
- Емоционална интелигентност и социални умения
Емоционалната интелигентност е тясно свързана със социалните умения. Малките деца с висока емоционална интелигентност могат по-добре да разбират собствените си емоции и емоциите на другите, което води до подобряване на междуличностните отношения. Според проучване, публикувано в Journal of Applied Psychology (Salovey & Mayer, 1990) (1*), хората с висок EI показват по-добра социална адаптация и са по-умели в разрешаването на конфликти, което е от съществено значение за здравословното социално развитие на децата.
- Емоционална интелигентност и академичен успех
Емоционалната интелигентност е не само полезна за социалните взаимодействия, но също така оказва значително влияние върху академичния успех. Изследване, проведено от Центъра за емоционална интелигентност на Yale (Brackett et al., 2019) (2*), предполага, че децата с по-висока емоционална интелигентност са склонни да се представят по-добре в училище. Те са по-добри в управлението на стреса, регулирането на емоциите си и концентрирането върху обучението.
Без значение на кой етап от живота си е Вашето дете, е съвсем възможно да направите смислени крачки в посока развитие на EI. Част от стратегиите за култивиране на емоционална интелигентност включват:
- Модел на емоционалната интелигентност
Родителите са основния модел за подражание за своите деца. Ето защо е важно родителите да демонстрират емоционална интелигентност в собствения си живот. Това включва разпознаване и правилно изразяване на техните емоции. Децата се учат, като наблюдават родителите си, така че моделирането на здравословно емоционално поведение поставя здрава основа. Когато детето заплаче или се ядоса, можем да назовем емоцията, която изпитва в момента, и да обясним какво означава тя. Ако ние самите изпитваме трудност с емоциите и тяхното назоваване, е хубаво да се подготвим предварително, като почетем повече по темата или посетим специалист психолог, с който да обсъдим притесненията ни. През личната си призма на родител често изпадам в ситуации, в които си изпускам нервите, и повишавам тон. Отне ми доста време лична работа с психолог, както и продължителна осъзнатост, за да успея да отида при детето ми и да му се извиня. По този начин моделирам, че е нормално човек да има такива емоции като гняв, и че е възможно тези емоции да съществуват, без да се превръщат в етикет или нещо по-страшно от това което са. На този линк може да разгледате подходящи книжки свързани с емоциите и да подберете спрямо възрастта на детето Ви.
- Потвърждаване на емоциите
Родителите трябва да създадат безопасна и отворена среда, където децата се чувстват комфортно да изразяват емоциите си без страх от осъждане или наказание. Утвърждаването на чувствата на детето, дори ако изглеждат ирационални, му помага да разбере и регулира емоциите си по-добре. Изследване на Джон Готман, известен психолог, подчертава значението на емоционалното валидиране за изграждането на доверие и връзка между родители и деца (Gottman & DeClaire, 1997) (3*) (в библиографията в края на статията ще намерите линк към книгата на английски език). С други думи, ако детето ви плаче, не му казвайте – „Недей да плачеш!“ или „Стига си плакал!“, а потвърдете случващото се „Да, виждам, че си разтроен, поплачи си ако имаш нужда. Мама/тати са тук.“ Предоставете пространство на детето си да не се срамува от емоциите си, а да ги възприема като нормални. Всяка емоция е резултат на дадено действие/бездействие. Сблъсквайки се с емоцията, приемайки я, ние не й позволяваме да се превърне в по-силна от нас. Ние просто я приемаме и не я осъждаме.
- Преподавайте емоционална лексика
Помагането на децата да развият богат емоционален речник е от решаващо значение, за да разбират и изразяват чувствата си. Слагането на етикет на емоциите позволява на децата да правят разлика между различните емоционални състояния и да ги комуникират ефективно. Проучване в научното списание Child Development (Saarni, 1984) (4*) подчертава значението на обучението на децата на емоционален език като основа за емоционална интелигентност. Тази практика се насърчава най-вече от родителите, а научавайки се да идентифицират емоциите си, децата могат да Ви опишат тяхното емоционално състояние и да комуникират ясно от какво имат нужда в дадения момент. Когато детето е разтроено, може да му кажете „Виждам, че си разтроен, сега усещаш тъга и това е нормално.“ И до там! Не е нужно да давате обещания или да се опитвате веднага да разрешите „проблема“ с емоцията. Доста често в желанието си да направим нещата „по-добре“ омекваме и се поддаваме на ирационални решения. Пускаме детски филм на детето, защото то ще се усмихне и ще се чувства щастливо. Но истината е, че така създаваме навик, при който детето осъзнава, че емоцията наречена тъга се разрешава с пускане на детски. Може да се гушнете да си поговорите за емоцията, да дадете пример със ситуация, когато Вие сте се чувствали тъжни и просто да поседите в това пространство. А когато детето е готово и е преработило емоцията, то само ще покаже какъв е следващият ход.
- Насърчавайте емпатията
Емпатията е основен компонент на емоционалната интелигентност. Родителите могат да насърчат емпатията, като обсъдят как другите могат да се чувстват в различни ситуации. Четенето на книги, които изследват емоциите на героите и обсъждането на тези емоции с децата може да бъде ефективен начин за преподаване на емпатия. Разпознавайки дадена емоция в друго дете, Вашето може да реши да го гушне, да му подаде играчка, или просто да седи до него. Когато друго дете плаче, може да кажете „Иван плаче, защото е тъжен, че играчката, която иска е при теб. Когато приключиш играта с нея, може да му я дадеш, за да поиграе и той.“ Какво постигаме тук? Първо поставяме „етикет“ на емоцията, след което обясняваме от какво е породена тази емоция. Даваме възможност на детето да прояви емпатия и да сподели играчката, но в никакъв случай не го караме насила да го направи. Така и двете деца ще научат, че едно, не всичко, което искам ще се случи веднага и трябва да имаме търпение (в случаят на Иван), и второ, аз имам възможността да споделя играчката и да направя друго дете щастливо, но това не е задължително условие. И знам колко е трудно приложимо това в реалния свят. Но реалистично ли е да мислим, че децата ни винаги ще получават всичко на момента? Реалистично ли е ако някой дойде и Ви каже – „Веднага си дай книгата, която четеш и много обичаш, на друг човек да я прочете първо“, след което да Ви я изтръгнат от ръцете. Смятам, че емпатията може да се възпита по реалистичен и не насилствен начин, и че тя трябва да се проявява в резултат на съществено разбиране спрямо ситуацията и емоцията.
- Регулиране на емоциите
Децата трябва да се научат как да управляват емоциите си конструктивно. Родителите могат да помогнат, като преподават техники за релаксация, упражнения за дълбоко дишане и други стратегии, които позволяват на децата да си възвърнат емоционалния контрол, когато са разстроени. Проучване, публикувано в списанието Psychological Science (Gross, 1998) (5*), подчертава значението на регулирането на емоциите за емоционалната интелигентност. В последните години майндфулнеса и медитацията набраха доста популярност като научно доказани техники за справяне с емоциите, стреса, както и други заболявания. Тази тема е изключително обширна и заслужава отделна статия, но смятам, че въведението в майндфулнеса може да започне от ранна детска възраст. Налични са апликации, като Headspace , където децата могат да бъдат запознати с концепцията и да я практикуват. Родителите могат да демонстрират прости неща, като дълбоко дишане, при стресова ситуация, или когато детето се чувства неспокойно или разтроено. Доказателствата (6*) сочат, че до 4-5-годишна възраст децата имат напълно развито осъзнаване и разбиране на собствения мисловен процес. Около същата възраст децата също започват да разбират, че поведението на другите хора се ръководи от вярвания и желания, и че те може да не са непременно същите като техните собствени. Проучванията все повече показват, че децата, които са научени да подобряват собствения си процес на учене или мислене отрано, са по-устойчиви и стават по-добри ученици. Като се има предвид това, възрастта около 4-5 е страхотно време да започнете с представянето на тези техники. Или може дори да опитате да се включите малко по-рано, ако малкото Ви дете изглежда заинтересовано и ангажирано. Има изследвания, които предполагат, че средно до 3-годишна възраст децата придобиват представа за себе си и за другите и започват да използват глаголи като „мисля“ и „знам“.
Развитието на емоционалната интелигентност е от съществено значение за нашето обогатяване и постигане на по-пълноценен и радостен живот.
Всеки има възможността да подобри емоционална интелигентност, стига това да е ясен приоритет в живота му. Ако човек е внимателен към собствените си емоции и тези на околните, демонстрира емпатия и търпение, развива своите социални умения и съчетава в себе си уменията на добър оратор и внимателен слушател, то той създава здрави връзки и отношения с хората около себе си. А имайки такъв пример пред очите си, сами ще се уверите как децата Ви ще процъфтяват като личности с всеки нов ден, а Вие като родители, ще ставате все по-горди и осъзнати, че това, което правите, не само обогатява детето Ви, а и едно цяло поколение пред Вас. С малки стъпки към голямата промяна. Успех!
Източници:
1. https://psycnet.apa.org/record/1990-30989-001
2. https://www.academia.edu/22645249/Emotional_Intelligence_in_the_Classroom_Skill_Based_Training_for_Teachers_and_Students
3. https://yes-pdf.com/electronic-book/2285
4. https://psycnet.apa.org/record/1985-09327-001
5. https://psycnet.apa.org/record/2018-70007-003
6. https://www.annualreviews.org/doi/full/10.1146/annurev.psych.50.1.21?url_ver=Z39.88-2003&rfr_id=ori%3Arid%3Acrossref.org&rfr_dat=cr_pub%3Dpubmed