Играчката

04.09.2023 | 18:00
Автор: Тео Насър / @Edin.Tatko

Децата учат за света чрез сетивата и емоционалните си преживявания. Всеки предмет, до който стигнат детските ръчички, мигновено се превръща в играчка - лъжица, термос, щипка.

А какво е играчката всъщност? Пособие, което детето използва, за да си създаде занимание. Щом детето вложи фантазията си в даден предмет, играта започва. Играчката става почти личност за детето:

- Герой – едно дървено кръгче може да бъде топка, бонбонче, семенце и т.н.
- Възможност за връзка с друг предмет – палка за барабанче, бутало, кран и др.
- Хамелеонен предмет, превръщащ се във всичко възможно (чук, отвертка, търкало, и пр.)

За мъниците няма значение дали предметът е част от кухнеския плот, килера с препарати, чекмеджето с документи или гардероба. Благодарение на детското въображение, предметите оживяват в играчки. Да кажем, че един предмет е тежък и няма помръдване. Детето без проблем открива, че още става за търкаляне, за ударен инструмент или просто за седене.

Стига да имаме интерес как сетивата на децата се развиват в ранна възраст, ще разберем какъв вид играчки да им предложим. Например: 

• Зрението при децата не е така ясно отделено и фокусирано,както при възрастните. То не успява да обхване фрактални образи. Затова е хубаво играчката да бъде с топли и меки преливки на цветовете.

• Възприятието за допир е много силно при деца на възраст между 0 и 4 години. Това е и периодът, през който те трупат материал за съжденията си в бъдеще. По тази причина се препоръчват играчки от естетвени материали като дърво, вълна, памук, месинг, лен, бронз, хартия, пчелен восък, слама и др.

• Обонянието е от сетивата, които децата не могат да контролират избирателно, понеже е обвързано с жизненоважния процес на дишане. Ако го сравним с допира, детето може да пусне играчката и да си тръгне, но ако се намира в помещение, където трябва да диша миризмата на полиестер и пластмаса, то несъзнателно поглъща частици,особено при по-евтини детски артикули.

• Вкусовото сетиво също е често ангажирано по време на игра. Децата лапат различни предмети, защото търсят всячески да опознаят околната си среда. Възрастните сме наясно, че средата може да се изучава по много други начини, но на децата им е нужно малко повече време, за да го приемат. Лапането на предмети е обвързано и с израстването на зъбките. Естественият материал позволява на децата безопасно да изследват света и да си създават ясни представи за него.

• Мнозина се заблуждават като мислят, че слухътняма ясна роля при ползването на играчки от разнородни материали. Когато детето навърши 7-8 месеца, започва да изучава съдържанието на предметите и ги удря един в друг. По този начин разбира за съдържанието им, за езика им, какво ‘‘казват‘‘ играчките. При звука на две дървени играчки, удрящи се една в друга, се чува мек и приятен, плътен звук. Месинговите играчки пък придават звънлив звук на играта.

Пособията за игра трябва да вдъхновяват фантазията и въображението. Играчката носи голяма отговорност, защото вместо да пренасища, тя трябва да оставя пространство на детето. Едно тиганче или количка с прост цвят, позволяват на детето да наложи своя образ чрез фантазията си върху играчката. Съвремените играчки са пълни с ясни очертания и твърди цветове, което оставя ограничена възможност за проявата на изобретателност. Ролята на играчката е да подпомага изграждането на образ, а не да го насилва.

Истинността на играчката също е съществена. Играчките са пособия за извършване на дейности, които ще бъдат част от ежедневието на децата като възрастни (кухненски сет, животинки, плодове, метличка, боички, обръчи, кукли и т.н.). По тази причина е добре игровите предмети да имат връзка с реални теми от живота.

Сред най-важните качества на играчката е тя да бъде естетически издържана. Тогава детето попива от красотата й и се старае да я търси и създава в игри и занимания. Играчки с нереалистичен изглед и неприятни за окото могат да пречупят възприятието за красота. С такава цел търсим мекия цвят и по-малко подробности с контури и ъгли.

Играчките са всичко друго, но не и игра-работа. Те са малки помощници със съществена роля в отглеждането на децата в хармония, красота и истина.