26.01.2024 | 10:00
Автор: Никола Колев / @tubicub
Всички знаем колко много видове детски играчки има около нас. От плюшени мечета до дървени кубчета, от рицари в брони до изящни принцеси. Там някъде са и така интригуващите играчки тип конструктор. Изградени от голямо разнообразие от материали, те несъмнено са част от живота на всяко подрастващо дете. Със своята простота от десетилетия конструкторите завладяват душите на родителите и въображението на децата. Обикновените дървени блокчета изведнъж се превръщат в замък или кораб, или пък цяло едно човече с име и история. В това се крие магията на този тип играчки - те разпалват твореца у мъниците, като паралелно с това му позволяват да изучи по-добре възможностите на своето тяло. В тази статия няма да говорим за последното, тъй като има достатъчно научни трудове за фината и грубата моторика. Не, тук ще засегнем другия аспект, една леко позабравена гледна точка, а именно как играейки си с конструктори въображението на детето расте редом с него и създава необикновени умения, които можем на пръв поглед да не разпознаваме, но след години да се окажат ключова частица от неговата същност и да определят неговото бъдеще. Да започваме!
1. Аз и конструкторите
|
Още от малък съм имал интерес към този тип игри. Строях си къщички, въображаеми извънземни бази или просто локви. Това на снимката съм аз на около 5-6 годинки. Създавам смело следващото свое творение, което с удоволствие унищожавах, за да направи място на някое още по-величествено. Обожавах своите коли, кубчета и тухлички. Бил съм мъничък и няма как да ми е известно дали поради финансови или логистични възможности, никога не съм имал от “най-готините” конструктори. Моите блокчета бяха обикновени - с олющена боя, изпускани стотици пъти, нищо специално. Тухличките ми също идваха от някоя азиатска безименна фабрика, но това за мен нямаше значение. |
Нямате си на идея каква сила имах в ръцете си с тях. Цели светове се зараждаха под грижливно изравнените ръбове на новосъздадена висока кула. Една тухличка бе както крокодил, така и бойна стена, а от време на време се превръщаше и в скъпоценно съкровище, за което цяла орда от прилично наподобяващи тухлени човечета идваше да разграби.
|
Това съм аз в момента. Мъж, почти навършил третото си десетилетие на тази земя, заровил нос в играчки. Този път те са малко по-различни. С придобитите си умения успях да създам своя играчка и то не каква, а именно тип конструктор. Бяха създадени кубестите от Света на ТубиКуб, с които така умело съм се заиграл на фотографията. И на двете снимки се вижда човек, потопил се в приказния свят на въображението. Човек, който няма нужда от интерактивни филмчета или светещи части, а сам си ги създава. |
Нека проследим в детайли защо след повече от 20 години нещата не са се променили особено с изключение на някое висше в инженерните науки и леко по-пораснало телосложение.
2. Пътят към науката
Незнайно защо, но израствайки винаги съм имал интерес към всичко. Той започна по естествен път, прекарвайки голяма част от детството си из природата, стигайки до по-машинен характер и образованието ми на инженер. Някакси винаги съм обичал пъзелите, но не просто наредбата им, а самото естеството на всяка отделната частица. Как тя си взаимодейства с останалите само ако на нейното си място. Проследявайки тези събития от живота ми, неимоверно пътечката си има своето начало. Направил съм нещо, нещо се е случило с мен, което е оставило влияние върху цялостното ми развитие. И тук излязоха образите на така познатите тухлички от детството ми.
Конструкторът бе формирал това, което съм в момента. Всяка малко, но значителна, крачка по моя житейски път бе стъпка върху отделна плочица. Безграничните светове, с които ме даряваше тази игра, не оставаха забравени, а изживени. В момента въпреки попораснал и обременен от теглата на воденето на възрастен живот, работата с деца разпалва точно тези позабравени селца. И всичко това от една малка плочка. Какво точно се е случило? Толкова ли са магични тези игри? Няма как да сме сигурни, но може да поразсъждаваме малко.
3. Конструкторът и детето
Намираме Ивайло в своята стая точно след шестия му рожден ден. Потопен все още в еуфорията, той се е заобиколил с наскоро получените подаръци. Играчки подир играчки отрупват рошавото килимче, на което той седи. Около него се разпознават всякакви видове роботи с блестящи очи, бързи коли, влакчета, плюшено крокодилче, но нямаше и частица внимание върху тези играчки. Очите на малкия Ивайло не се откъсваха от дървените блокчета, които дядо му му бе подарил. Ръчно изработени от местния дърводелец, те не излизаха от малките ръце на рожденика. Той обичаше да строи кули, в които да помещава останалите си подаръци, или да си представя как всяко блокче е собствено геройче и се опитва да бяга по земята, въпреки неаеродинамичната си форма.
Играчките тип конструктор говорят с една много важна част от детето, която трудно достигаме - създателя в него. Може ние да сме направили децата си, но те имат това непознато същество, скрито дълбоко в себе си. Можем да го храним както с добри начинания, така и много лесно да го превърнем в рушител на въображението. Провокирайки го да търси светове в голото платно от дървени кубчета, то расте със свое темпо. Завзема все повече от съществото на детето, увличайки го неизмерно в любопитство за света около него, С всяко ново придобито знание малкото човече също расте. Използва знанието, за да уголеми разбиранията си и да създава още по-големи светове. И така знание след знание, игра след игра в детето се заражда великан. Възможно е той да поспи малко или въобще да не се събуди, но когато това стане, се случват чудеса. Този великан ще ти даде сили да се изправиш пред тежестта на инженерството, заедно ще сътворите истории за десетки кубични играчки и дори ще те тласне да се заобиколиш с деца, рискувайки стабилността в живота си. Дори в момента може да вземе кормилото и да напише няколко редове за самия себе си.
А твоят гигант къде е? Спи ли? Нека го събудим и нека конструирането да започне редом с растящите творители.