20.09.2023 | 07:00
Автор: Кристина Малинова / @Kristina.i.ma
Как неврологичните процеси оформят малките деца
Играта е съществен аспект от детството, който често остава незабелязан като дълбока форма на обучение. Освен смеха и забавлението, които играта носи, тя е сложен когнитивен и неврологичен процес, който значително влияе върху развитието на детето. В тази статия ще разгледаме какво казва науката за играта, както и ще изследваме как неврологичните процеси оформят малките деца. От пластичността на мозъка, до ролята на въображението, ще разкрием забележителните начини, по които играта насърчава физическото, когнитивното, и емоционалното израстване в ранна детска възраст.
Развиващият се мозък: площадка за неврони
Мозъкът е динамичен орган, който претърпява бърз растеж и развитие през ранните години на детето. Една от ключовите концепции в разбирането на науката, която стои зад игрите е невропластичността - забележителната способност на мозъка да се променя и адаптира в отговор на преживяванията.(1*) Играта е мощен двигател на невропластичността. Когато децата участват в различни игри, мозъците им формират и укрепват невронните връзки. Този процес е от съществено значение за ученето и развитието на умения, които несъмнено са необходими в следващите етапи на техния растеж.
Игровите дейности, като редене на конструктивни блокчета, рисуване или преструване, активират различни области на мозъка. Изграждането на кула от блокчета ангажира зоните за пространствено мислене на мозъка, докато въображаемата игра активира региони, отговорни за креативността и решаването на проблеми. Тези дейности стимулират производството на невротрансмитери като допамин, които играят решаваща роля в мотивацията и възнаграждението, правейки децата по-нетърпеливи да изследват и учат чрез игра.
За това, когато става въпрос за избор на играчка, за Вашето дете, заложете на качеството и смисъла, които стоят зад играчката. Моята препоръка за всяка възраст и незавсисимо от различията и индивидуалните нужди на детето, са играчките на BAVVIC. Това са отворени дървени градивни блокове със сензорни силиконови конектори, проектирани от архитект, направени от родители и експерти. Играчката активно способства за развиване на различни компетенции, включително когнитивни умения, моторика, пространствено въображение, решаване на проблеми и творческо мислене. Продължителната игра с BAVVIC предоставя възможност за усъвършенстване на концентрацията, сътрудничеството и уменията за изграждане на социални връзки както за деца, така и за възрастни. Тази играчка може да бъде използвана максимално ефективно от всички. За това и друг важен фактор при избора на играчка е времето, в което родителят ще остане ангажиран с това да играе с детето си. За това препоръчвам на родителите, не само да изберат правилната играчка, а и да прекарат поне 20 мин. в игра с детето/децата.
Двигателни умения и физическо развитие
Със сигурност не е минал ден, в който да не сте се чудили от къде детето Ви намира толкова енергия? Мечтаете си да отидете на детската площадка и просто да поседнете на някоя пейка, докато детенцето си играе с някоя играчка спокойно. Разбира се, че този „еднорог“ още никой не го е видял, но не се притеснявайте, всичко това е напълно нормално, очаквано и най-вече важно за развитието на Вашето дете! Скачане, тичане, катерене, всички тези физически дейности, играят важна роля в развитието на двигателните умения на детето. Тези дейности ангажират малкия мозък (cerebellum), частта от мозъка, отговорна за координирането на движенията (2*). Докато децата играят и изследват физическата си среда, те усъвършенстват двигателните си умения, подобрявайки баланса, координацията и пространственото съзнание.
Освен това играта насърчава отделянето на ендорфини, които не само подобряват настроението, но и помагат за намаляване на болката и дискомфорта (3*). Това обяснява защо децата често проявяват устойчивост и способност да се възстановяват от леки наранявания по време на активна игра. Като цяло, физическата игра насърчава здравословния растеж и физическото развитие на децата.
Когнитивно развитие: Силата на играта с “преструвки“
Един от най-интригуващите аспекти на детската игра е играта на “преструвки”, при която децата се потапят във въображаеми светове, приемайки различни роли и сценарии. Този тип игра не е просто бягство от реалността; това е когнитивно упражнение с дълбоки неврологични ползи.
Играта на „преструвки“ включва няколко когнитивни процеса, като използване на памет, решаване на проблеми, и абстрактно мислене. Когато едно дете се преструва, че е лекар, който лекува пациент, то практикува емпатия, критично мислене и вземане на решения. Префронталният кортекс (PFC), който е и изпълнителният контролен център на мозъка, участва активно в управлението на тези сложни процеси по време на такъв тип игра (4*). Всички сме виждали как малчуганите могат за частица от секундата да изпаднат в криза (т.нар. „tantrum”) само защото сте им отрязали банан, а не сте им го дали цял, или просто защото нещо е станало или не е станало както те си го представят. Според научните изследвания това се дължи на липсата на добре развит префронтален кортекс. Още от 2 годишна възраст започва развитието на тази част от мозъка, като пълното развитие приключва на около 26 годишна възраст (5*). За да подпомгонем на децата да се справят с липсата на контрол върху емоциите им, е важно ние да моделираме спокойно повдение, както и техники за справяне със силните емоции. Подкрепящото отношение в този момемнт е ключово за начинът, по който детето Ви ще се научи да овладява емоциите си. А за да подпомогнем развитието на тази толкова важна част от мозъка, можем да използваме подходящите играчки, с които те да се чувстват максимално близо до това да бъдат като мама и тати. За тази цел препоръчвам играчките на ERZI. Проектирани и произведени в Германия, ERZI предоставят прекрасна гама от реалистични и много детайлни миниатюрни дървени хранителни артикули. От пица до печен хляб и яйца, та дори и пържено пиле, децата могат да избират от широка селекция от храни и хранителни продукти, докато стават главни готвачи в собствения си малък преструващ се свят на „кулинари“. Малчуганите ще могат да Ви направят суалата, или да Ви почерпят с чай от мента, докато се наслаждавате на техните умения. А за децата, усещането, че правят неща, които правят и възрастните е ключово в тяхното развитие.
Освен това играта с преструвки подобрява езиковото развитие при проговарящите или вече проговорилите. Децата участват в диалог, разказват истории и преговарят с другарите си, разширявайки своя речников запас и комуникационни умения. Това лингвистично развитие включва зоната на Вернике и зоната на Брока, два критични езикови центъра в мозъка (6*).
Емоционална регулация: Навигация в социалната динамика
Играта е чудесен инструмент за социално взаимодействие. Когато децата участват в групова игра, те научават основни социални умения, като сътрудничество, емпатия и разрешаване на конфликти. Лимбичната система, емоционалният център на мозъка, играе централна роля в тези социални взаимодействия (7*).
Чрез играта децата се учат да разпознават емоциите в себе си и другите. Те практикуват емпатия, като поемат различни роли, представят себе си в ситуации на другите и разбират техните емоции. Експертите вярват, че определена структура в човешкия мозък изпълнява съществена функция във връзка с това как човекът усеща, обработва и разпознава своите емоции. Тази структура се нарича "амигдала" и се състои от неврони, приличащи на формата на бадем (8*). Всъщност интересното е, че терминът "амигдала" произлиза от думата "бадем" на гръцки.
Изследователите са установили, че амигдалата изиграва ключова роля при обработката на емоции като страх, удоволствие и гняв. Освен в тези случаи, тя има също така важна функция във възприемането на емоции при другите, особено такива, които са свързани с оцеляването. Но това не е всичко. Тази група неврони също определя кой тип спомени се запазват в мозъка Ви. Експертите смятат, че емоцията, свързана с дадено събитие, влияе на решението кои спомени ще останат запазени в паметта и кои не. И така по време на игра амигдалата, ключов играч в обработката на емоциите, става по-настроена към социалните сигнали, помагайки на децата да развият емоционална интелигентност.
Освен че насърчава емпатията, играта учи децата как да се справят с конфликти. Когато възникнат спорове по време на игра, те активират своя префронтален кортекс, за да преговарят и намират решения, засилвайки уменията си за разрешаване на проблеми и конфликти. Тези емоционални и социални умения са безценни и се запазват за целия живот.
Играта, както ни показва науката е не просто забавление, а жизненоважен компонент от развитието на детето. От насърчаване на невропластичността и развитието на двигателните умения до подобряване на когнитивните способности и емоционалната регулация, играта е холистично образователно преживяване.
Разбирането на неврологичните процеси, които са в основата на играта, може да насочи родителите, и хората, които се грижат за децата, както и преподавателите в осигуряването на обогатяваща среда, която подпомага техния пълноценен растеж. Така че следващият път, когато видите дете, ангажирано с въображаема игра или тичащо радостно из парка, не забравяйте, че мозъкът им става все по-развит със всяка следваща стъпка. А както знаем, ползите от активния начин на живот са безрбой, и се отнасят и към възрастните. Така, че всеки път си примпомняйте, че в момента мозъкът Ви се усмихва! Усмихнете се и Вие!
Източници:
1* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK557811/
2* https://www.researchgate.net/publication/228076895_The_Function_of_Play_in_the_Development_of_the_Social_Brain
3* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3104618/
4* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6157748/#:~:text=%E2%80%9CEarly%E2%80%9D%20prefrontal20cortex%20development%20is,associated%20with%20developmental%20disorders%20can
5* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3621648/#:~:text=The%20development%20and%20maturation%20of%20the%20prefrontal%20cortex%20occurs%20primarily,helps%20accomplish%20executive%20brain%20functions
6* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4437268/
7* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2917081/
8* https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8228195/